Сеитбата в момента е много добра, но поникването го няма. Това е позитив и негатив в едно. Такива впечатления сподели земеделският производител Виктор Ромбаут по време на конференцията Зърнена академия, на която Агри.БГ е медиен партньор.

Според него в голяма част от България има много добри условия за сеитба, но в 80% от страната има големи притеснения относно поникването на посевите. 

“Влагата или е шарена, или има поникване, а след това няма влага и почвата умира - това и при пшеницата вече го има, и при рапицата също. Рапицата поникна, всички бяха много доволни и сега масово започват да развалят рапични полета. Поне в нашия край, а чух, че и на други места се случва. Това е историята на рапицата вече няколко години”, отбеляза Ромбаут.

“Есента вече я няма. От лято минаваме директно към зима. В Североизточна България си получиха дъждовете, някои там трябва да си купуват каяци, но в Западна, Централна и Южна България нямаше дъждове. Есенниците за поредна година или се бавят с поникването, или поникват, но срещат доста трудности”, добави фермерът, който от 11 години се занимава със земеделие във Видинско. 

Той прилага No-Till технология в стопанството си и смята, че фермерите трябва генерално да променят начина на отглеждане на културите си, защото промените в климата го налагат. 

“Конвенционалното земеделие е нещо, което е традиционно. И в Западна Европа, откъдето съм аз - Белгия, там орат в най-големите дъждове и трудно приемат новостите в земеделието. 
И в България години наред така се изкарваха добиви. Както казват хората в Добрич, стига семето да е в земята, ще жънат прилични добиви. 

През последните години видяхме, че това въобще не е така. И фермерите имат доста аргументи защо не става. Първият аргумент, естествено е, че не е валяло. Другите аргументи са, че съседът му е напръскал полето, нападнали са насекоми, всякакви причини. Но много трудно търсят решенията в земята, в полето, в сеитбооборота, в начина на отглеждане на културите, в брой пръскания и т.н.”, обобщава земеделецът.  

Виктор Ромбаут: Секторът трудно ще се промени, защото това струва пари, време, опит. А в земеделието всичко, което е опит, е поне три години. 

Ако и трите години пък са различни, пак не може да се каже, че имаш опит. И да смениш цялата си технология от нещо, което 20 години си правил, с No-Till, например, е доста голям риск в очите на земеделеца. А това струва и пари. Не може със старите сеялки да сееш и това е проблем и на Европа. Искаме зелена вълна да залее Европа, всички да сеем житни култури и да правим No-Till, обаче откъде пари за смяната на техниката?, допълва той. 

Не е ли обаче по-скъпо в дългосрочен план, защото проблемът с климата го има вече?

Според Виктор Ромбаут със сигурност трябва да има промяна. 

“Но и от страна на държавата трябва да има подкрепа - не финансова, а чрез знания, например. Тя може да предизвика много по-голяма вълна, отколкото една асоциация или един човек.

Напоследък дойдоха няколко човека в България да представят лекции за No-Till, доста интересни неща казаха и всеки трябва да си вземе собствени поуки от това, защото не мога да кажа, че нещо, което работи при мен, ще работи при Илия Проданов в Бургас. Не може с една четка и с една боя, с една технология, да боядисваш цялата държава. Културите, които отглеждаме също имат значение. Както разбрахме в Украйна в някои региони започват да сеят повече слънчоглед, защото става по-подходящо за отглеждането му. 

При нас отглеждането на царевица става все по-неподходящо и трябва да започнем да променяме сеитбооборотите. В България масово сеитбооборотът е с две култури - слънчоглед и пшеница. Това не е устойчиво и дългосрочно.

Въпросът е кое решение е по-устойчиво. 

Как фермерът взима решенията за продажба на стоката си? Какви са най-големите пера в разходите им? 

“Зависи колко си голям е отговорът. Но откъм разходната част има две неща, които не бяха толкова голямо перо. Има пестициди, торове, семена - там може малко да се пипне с технологията, но реално в последните години перото “Заплати” доста порасна. 

И няма тенденция това перо да се намали. Часовете са дълги, да стоиш в кал цял ден - трудно е и трябва да намериш хора, които искат да правят това. Един политик беше предложил да направим IT-та животновъди, но няма да издържат. 

Другото са рентите. Те доста скочиха през последните години. Те са на пазарен принцип, но с тези едногодишни поземлени отношения, които имаме в момента, естествено е, че при рентите има голяма флуктуация.  

Иначе, фермерите продават тогава, когато имат нужда, смята Ромбаут. 

“Това е масово. В нашия регион всичкият слънчоглед се продаде, защото той е най-скъпото, което може да се продаде в този момент. 

Пшеницата я държат, защото се надяват да се качи с 20 лева, с 50 лева отгоре. Но продават само при нужда. 

Много вече продават и на зелено, защото видяха, че две години поред хората спечелиха, когато продаваха на зелено. 

Преди се мислеше, че да продаваш на зелено означава да губиш, а получаваш пари напред, а сега означава да надпродадеш - да продадеш повече, отколкото ще ожънеш. 

Но дали се обучаваме и ставаме по-добри в изкарването на пари - не. Продаваме по-импулсивно”, обобщи Ромбаут.