По какъв път вирусът на Африканската чума по свинете (АЧС) е успял да влезе в три големи свинекомплекса в област Русе, където се спазват най-високите изисквания за биосигурност?

Първа версия откъде дойде АЧС в трите свиневъдни комплекса в Русенско

Възможно ли е инфекцията да е тръгнала от една и съща кланица, която да е обработвала и нерегистрирани прасета от лични стопанства? Какво не е направено и какви мерки биха дали ефект отсега нататък?

За отговори на този въпрос Агри.БГ потърси Вихрен Димитров, изпълнителен директор на свинекомплекса в Голямо Враново.  

- Г-н Димитров, министърът на земеделието Десислава Танева спомена преди ден версията, че заразата е стигнала до свинекомплексите от кланица. Какво мислите за тази хипотеза?

- Трябва да се направи епидемиологично проучване. Не съм склонен да вярвам в тази версия, че източникът е кланица. Трябва да се направи официално проучване на вируса с доказателства. Иначе за версии всеки може да говори.

- Трите засегнати от чумата свинекомплекси в Русенско с една и съща кланица ли работите?

- Това абсолютно не е вярно! Цяла България работи с много кланици. Прилагаме една и съща транспортна схема. Всичко се дезинфекцира и има документи за дезинфекция.

- Тоест вашите наблюдения са, че в кланицата, с която работите, всички мерки за биосигурност се прилагат?

- В нито една кланица не е открит вирусът. Разбирате ли? Няма как, когато не е открит вирус в кланица, да кажете, че има инфекция там. Това, че се използват едни и същи камиони от различни свинекомплекси към кланиците, се прави от години. Дезинфекцира се.

Но като няма открит вирус в кланиците, как може да дойде? Това просто са някакви неща – Барон Мюнхаузен не може да ги измисли.

- Вие само с една кланица ли работите?

- Не, работим с много кланици. (По данни на аграрното министерство от общо 110 кланици в страната 67 обработват свине - бел. а.)

Това е свободен пазар. Камионът се дезинфекцира, винаги е било така. Няма как, след като в кланиците няма вирус, той да дойде оттам. Това са някакви фантасмагории.

- Интересно: именно към кланиците бяха насочени допълнителни мерки – от миналата седмица пратиха там военна полиция, беше разпореден непрекъснат ветеринарен надзор.

- Ветеринарен надзор има непрекъснато, откакто съществуват кланиците. Те имат и самоконтрол, и контрол.

Нека докажат в коя кланица има вирус. Няма! Ние си имаме кланица. Имаме си постоянно ветеринарен лекар от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), на когото плащаме. И навсякъде е така.

- Дали в кланицата при вас са обработвани нерегистрирани прасета?

- По-голяма глупост от това може ли да има?! При нас, първо, всички прасета са регистрирани. Има една публична система, която струва 10 млн. лв. (ВетИС - бел. а.) В нея всеки може да влезе и да види от кой свиневъден обект кога излизат животни, в коя кланица отиват и т. н.

От нашите обекти колко бройки отиват в нашата кланица – тази информация стои в системата три години назад.

- От ваша гледна точка оттук нататък кои са най-важните стъпки, които трябва да се предприемат?

- Най-важните стъпки са, както го правят хората в другите държави, да се отдели финансов ресурс, да успокоят населението, че задният двор не е престъпление.

Това, че не са се регистрирали, е проблем на властта, не е проблем на хората. Който иска да гледа прасета, да си ги гледа по мерките за биосигурност.

Другият голям въпрос е за тези големите свинекомплекси, като нашия, да се измисли държавен план, стратегия, да е подплатен финансово, да се искат пари от Европейския съюз поне за пет години. В Испания така е било и сега тя е № 1.

Необходимо е да се направи по една огромна кланица – примерно една в Северна България и една в Южна България, и всички да ходят там.

- Бихте ли обяснили: вие имате собствена кланица, а искате да се създаде една голяма за Северна България и една за Южна България. Защо?

- Това е моделът, който работи. Ние имаме кланица по необходимост. Идеята на нашата кланица е примерно прасетата, които не се развиват добре, да бъдат заклани там. Но тя за нас е помощно предприятие. Тя не ни е основно предприятие.

На всички ще им е по-лесно, както е примерно в Гърция, в Ирландия, във Франция, в Дания – за всички ще е по-лесно свиневъдите да си се занимават със свиневъдство, а кланицата да си бъде кланица. После е голямата транжорна, след това месопреработката да си е отделно.

Това е по-лесното и така рискът е по-малък. Ето, сега рискът е по-голям, като всичко е на едно място. 

- Тоест по-безопасно е вие да ги транспортирате до голяма кланица, вместо да вършите тази нетипична за свиневъдите дейност?

- Така е по-ефективно и по-добре. Това е моделът, който е доказан в Европа. Така се получават и количества и постоянно качество. Това е моделът, който трябва да направим.

Но трябва всички да седнат на една маса и държавата да даде банкови гаранции, да се направи кооператив на животновъдите. Не говоря само за свинското. Един ден може да се колят и телета, и агнета на едно място. Това е начинът.

- Болезнен е въпросът за загубите, които търпите.

- Не искаме да ги изчисляваме. Още сме в режим на шок.

- Колко време ще ви отнеме възстановяването?

- Това е Божа работа. Въпросът е, че при нас случаят е по-особен. При нас са отделени кланицата и месопреработката. Ние искаме тях да ги пуснем веднага, да си взимаме прасета от друго място, а вече самото възстановяване да си върви по план.

Може да запазим тия свине майки, което също ни дава дерогацията по Директивата на ЕС, член 6. Това пишем – да ги запазим. При положение, че всички проби са отрицателни. Минаха повече от десет дни, стана 20 дни. Прасетата са здрави.

Директивата позволява тези животни да се запазят. Кланицата е при нас. Дори и да има нещо, то не може да излезе от нашия свинекомплекс. Ние можем да преработим месото. Това е нашата теза. А не да заровим всичко, а след нас – и потоп.

- Свинете майки при вас са в отделни халета?

- Абсолютно, да! Можете да влезете в Google Earth да видите отгоре какво представлява нашият комплекс, колко халета са. Естествено, че майките са отделно. Един работник гледа едни майки, друг – другите, и абсолютно нямат никакъв контакт помежду си.

Източник: Google Earth

Ние това пледираме и на това искаме да стъпим, защото това е ситуацията. Такива обекти, като нашия, в Европа не са много. Даже са изключение. Там имат само угояване.

А при нас са пет-шест дейности, но са разделени и с различни работници. Нямат допир един с друг, така че не виждам къде е проблемът.

- Ако получите дерогация, каква част от животните ще бъде запазена?

- Най-важното е да бъдат спасени майките, които са над 2 000, защото те са тези, които правят възпроизводството.

- Как според вас вирусът е успял да прескочи всички бариери при вас?

- Това, което е най-достоверно: понеже има много диви прасета навън, и специално в Бръшлен има много комари и мухи, по механичен начин насекоми са се допрели да заразено животно и са пренесли вируса.   

- Какво трябваше да свърши държавата, а не е свършено?

- Трябваше, както са го направили в Румъния, в Чехия, да ограничат популацията на дивите прасета и по елегантен начин да ограничат животните, отглеждани в задния двор. Не да карат насила хората, а да им дадат пари, както са го правили всички останали държави.

Всичко по темата вижте ТУК