Негодувание цари сред хърватските фермери. По средата на туристическия сезон се наложи те да хвърлят продукцията си от зеленчуци, тъй като търговците им предлагат много ниска изкупна цена. Подбиването на цените идва заради вноса, научаваме от словенския сайт Finance. 

ЕК задейства аварийната спирачка за вноса на зърнени храни от Украйна

Хърватските фермери са обезпокоени от големия внос на зеленчуци, особено от трети страни, където не се спазват строгите европейски правила за пестициди при отглеждането на зеленчуци. Те смятат, че хърватските търговци не ценят местните зеленчуци. 

Преди дни фермата Ведриш от Стари Градац изхвърли повече от 10 тона чушки и краставици заради ниските изкупни цени, които дори не покриват производствените разходи. Заради силния внос, хърватските търговци не потърсиха местна продукция в продължение на 10 дни. 

Местната продукция не се цени от търговците, но се предлага внос от Сърбия и Албания, въпреки че разликата в качеството е голяма, негодуват фермерите.

В момента изкупната цена на чушките и краставиците е ниска. След това те се предлагат на двойно или тройно по-висока цена в магазините. Семейство Ведриш инвестира 30 000 евро в тазгодишния вегетационен период, но не знае дали тези разходи ще се възвърнат.

Друг проблем са промоциите. Търговците подкопават цената на фермерите с различни промоции. Фермата Počepan, която отглежда пипер в оранжерии на четири хектара, също изхвърли продукцията, защото не я удовлетворява предложената цена. Оттам казаха пред хърватска телевизия, че търговските вериги ги задушават, като внасят некачествени зеленчуци, а с кампании за промоции подбиват цената на фермерите.

Някои фермери дори раздаваха зеленчуците си безплатно пред магазините. Ако проблемите от този род продължат, още повече хърватска продукция ще свърши на земята, което би било жалко, тъй като Хърватия внася зеленчуци на стойност 270 милиона евро годишно.

Тази година словенските фермери също са недоволни от твърде ниската изкупна цена. 

В края на юни Кооперативният съюз на Словения също предупреди за твърде ниските цени на търговците за местни зеленчуци. 

След нашето предупреждение, че търговците искат по-ниски цени от кооперациите от миналата година, въпреки че производствените разходи тази година са по-високи и затова зеленчуците от семейните ферми не достигат до магазините, търговците увеличиха търсенето и намалиха ценовия натиск. Все още има достатъчно място за маневриране за подобряване на партньорското сътрудничество и поне за запазване на зеленчукопроизводството, казва Аленка Маретич Жнидер, ръководител на отдела за земеделие, горско стопанство и кооперации в Словенската кооперативна асоциация.

От асоциацията предлагат на търговците да сключват „годишни договори с кооперации и други организатори на производство, като в договорите да записват обвързващи количества на отделните култури и модели за определяне на цените на едро, които да отчитат себестойността на продукцията и качеството, гарантирано от близостта на производството и схемите за качество“. Освен това на търговците на дребно се препоръчва да подчертават и разграничават повече местните зеленчуци от вносните по рафтовете на магазините.

Преди месец Кооперативният съюз предложи още две мерки на министъра на земеделието Матея Чалушич - изплащане на държавна помощ за отглеждане на зеленчуци през 2024 г. и изменение на Закона за земеделието след бърза процедура, което ще класифицира продажби на цени по-ниски от собствените или изкупни цени като незаконни търговски практики. 

Добра новина за словенците е, че Министерството на земеделието ще въведе отново обвързаното подпомагане на доходите за зеленчуци през 2025 г. (според старото плащане за зеленчуци, обвързано с производството). С това плащане те ще подпомагат съвместното участие на пазара - чрез групи или организации на производители, кооперации - и къси вериги при продажба на публични институции. За тази мярка ще бъдат предвидени 400 000 евро годишно.



Вижте още:

Какви болести “дебнат” на границата с Турция?

Колко царевица ще “изяде” горещото време в Украйна?

Европа с ръст във вноса на зърно