Лозата е растение с повишена сухоустойчивост, но в зависимост от физическите свойства на почвата, от количествата паднали валежи се извършват няколко поливки. При нашите климатични условия има често летни продължителни засушавания, падналите валежи са обикновено слаби – 10-15 1/м2, които са не достатъчни за лозата, поради което се налага поливане на лозовите насаждения.



 



Поливките са 1-2 от края на юни до средата на август. Последната поливка може да се направи в началото на прошарване на гроздето. По-късните поливки при винените сортове понижават захарното съдържание на гроздето и забавят неговото узряване.



 



Гроздето на десертните сортове е по-воднисто, с по-слаб аромат и трансортабилност. При съхранение, сивото гниене по-силно се развива и го прави негодно за консумация. Напояването на десертните сортове и белите винени сортове се пракратява най-късно 30 дни преди гроздобера, а за червените винени – около 45 дни преди гроздобера.



 



Прилагат се няколко вида напояване, а именно : повърхностно/гравитачно/, дъждуване и капково. Повърхностно напояване – повърхностното напояване по бразди е подходящо за лозя с наклон до 3 гр. Разстоянието между браздите зависи о ширината на междуредията и от филтрацията на почвата. При разстояние 1,5-1,6 м се прокарва една бразда.



При излужени черноземи междубраздовото разстояние трябва да бъде 1 м, а при по-леките почви – 60-80 см.



При широкоредовите лоза се прокарват 2 до 3 бразди в междуредие дълбоки 15-20 см, широки в горната част 30-40 см и отстоящи от реда не по-малко от 50 см. Поливната норма е от 70-100-120 литра на кв.метър.



 



Напояване чрез дъждуване - прави се с дъждовални тръбни преносими инсталации. У нас се прилага в лозовите вкоренилища, но по този начин могат да се напояват и лозя с пресечен релеф и по-големи наклони. Осигурява равномерно разпределение на водата и по-икономичното й изразходване.



 



Капково напояване - капковото напояване е най-рационалното и качествено напояване на лозята. То се осъществява със специални капкови инсталации. Прави се икономия на вода от 20-60% на поливната норма, има правилно разпределение на водата по дължина на лозовия ред, използва се за напояване на терени със сложен релеф, плитки и каменисти почви, автоматизация на поливния процес, създава най-благоприятен и оптимален за лозата режим на почвено овлажняване.



 



Влагозапасяване - влагозапасяването на лозата се прави когато през есенно-зимния период няма достатъчно влага в почвата, където са разположени корените на лозите. Извършва се с поливна норма 150-200 л/м.кв. от ноември до края на март в дните, когато температурата на въздуха е над нулата и почвата не е замръзнала. Поливните бразди са по-дълбоки и на по-голямо разстояние в сравнение с вегетационните поливки. След поливането браздите се закриват.