Още миналата година поискахме бърза процедура по регистриране на всички прасета в заден двор само с ЕГН и лична карта на стопаните. Предупредихме земеделското министерство и Агенцията по храните, но те отказаха, каза Трайко Алчев от Българския ветеринарен съюз за БНР.

Опасност: Чумата се връща в райони, изчистени от вируса

Според него тежката процедура по легализиране на домашните прасета е отказала хората да го направят, още когато се появи първото огнище на африканска чума в провадийското село Тутраканци на 31 август 2018 г.

„Хората са свикнали да си гледат прасета в заден двор и грешката е на самата администрация. Още тогава поискахме регистрацията да става екстремно, без да се ходи в Агенцията по безопасност на храните, да се одобряват мерките за биосигурност, да дойде комисия да ти приеме обекта, да ти дадат номер на обекта, да си купиш прасе с ушна марка,“ обяснява Алчев.

Ветеринар: „Хората с право протестират, защото изгубиха време и можеше така да се направи, че да не бъдат такива големи щетите.“

Той определи като адекватни мерките за 20-километровата санитарна зона и отстрелването на дивите прасета, за да се намали популацията им. Като положителен пример даде желанието на земеделския министър Десислава Танева да потърси експертно мнение от научните среди на Тракийския университет и ветеринарните специалисти.

Според него проблемите в неговия бранш са се задълбочили, след като през 2014 г. бе прекратено действието на годишния рамков договор, който ресорният министър сключваше с Българския ветеринарен съюз. Не е ясно и до каква промяна ще доведе новият Закон за ветеринарномедицинската дейност. 

„Като четем проектозакона, си правим извода, че се засилва ролята не на практикуващите ветеринари, които работим на терен, а на контролния орган, или БАБХ. Вместо да бъдем партньор на Агенцията, ние сме подизпълнител на нещо, което ни възлагат,“ недоволства председателят на Регионалната колегия на ветеринарите в Стара Загора.

Всички новини по темата вижте ТУК