Производителите на розов цвят у нас имаха сложна стопанска година. Независимо от богатата реколта условията на пазара наложиха държавата да отпусне de minimis в подкрепа на сектора. След консултации с бранша Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) подготви проект на специален Закон за маслодайната роза. Неговото обществено обсъждане приключва на 4 ноември тази година.
 
 
За проектозакона и проблемите в сектора Фермер.БГ разговаря с Веселина Ралчева, розопроизводител и член на Управителния съвет на Българската асоциация Биопродукти (БАБ).
 
- Г-жо Ралчева, вече месец проектът на Закон за маслодайната роза е на разположение на обществено обсъждане. Какво мислите за предложените текстове?
- Много от нещата, които бяхме записали в работната група, която подготвяше проекта, са отпаднали във варианта на закона, който е публикуван за обществено обсъждане – неясно защо. Всъщност в този вариант доста по-малко се говори за контрол на крайния продукт розово масло. 
 
Така написан, законът не дава достатъчно гаранции, че ще има достатъчен контрол и превенция за ползването на други продукти под марката розово масло, а това според мене е основният проблем, който в момента пречи на пазарите на българското розово масло. Това вреди на нашия имидж и всъщност има опасност да свие този пазар. Ако това да се случи, то ще се отрази на всички по веригата – от производители до преработватели. 
 
Малки са и предвидените глоби. Както Фермер.БГ беше забелязал, в проекта глобите за един производител на рози и за един преработвател са кажи-речи еднакви, а всъщност според мене основният проблем са опитите за фалшифициране на розово масло. Този закон трябваше да пресече тези опити много, много категорично.
 
- Очакванията на хората в бранша за този закон са големи, защото и проблемите, с които се сблъскаха тази пролет сякаш изненадаха всички.
- За съжаление в предложения вариант доста са променени и предложенията ни по отношение на самата кампания по изкупуване на розовия цвят. Ние настоявахме да има много ясни правила за пунктове за изкупуване. Те да бъдат предварително заявени и регистрирани при кметовете. Докато сега в закона се дава една доста по-широка дефиниция за изкупуване – в имота на производителя, в имота на преработвателя, в друг имот. Това няма по никакъв начин да попречи на онези бусове, които обикаляха и изкупуваха цвят и го караха неясно къде. В това отношение също имаме забележки.
 
 
- Уреден ли е диалогът между производителите на розов цвят и институциите?
- Нашата асоциация имаше предложение за включване в закона на постановка за създаване на Консултативен съвет за розата. Такива консултативни съвети, знаете, има за зърното, за тютюна, за плодовете и зеленчуците, за животновъдството и в много случаи те са залегнали в самия закон. Това прави този орган задължителен, а не пожелателен – по желанието на един или друг министър. 
 
Защото законът не се прави за дълъг период от време. Не знам защо тази идея отпадна. Тази идея всъщност беше приета много добре от администрацията, тъй като при всички случаи един съвсем нов закон, който сега се пише за пръв път, ще има много неща, които вероятно ще подлежат на допълнително изясняване с наредби, правилници. 
 
Вероятно в първите години ще има нужда от много допълнителен диалог и това е мястото, където този диалог може да се случи – в Консултативния съвет. Място, където да се съберат всички заинтересовани страни, а не това да става кампанийно, когато се създаде проблем, както през тази година. Или пък по желание на една или друга група производители или асоциации.
 
Очаквахме, че това ще бъде един постоянно действащ орган, който ще работи особено активно преди и по време на кампания и ще може да се решават бързо и оперативно всички възникнали проблеми. Там е и мястото за коментиране на спецификата на проблемите. Един закон не може да разпише детайлно всичко, което може да се получи по веригата. Това е едно от нашите притеснения – отпадането на тази постановка в закона изцяло.
 
 
Казват, че такъв Консултативен съвет може да се създаде и без закон. Да, така е, може. Но може и да не се създаде. Докато, ако е залегнал в закона, това вече е задължително. Иначе много от нещата са наистина добре разписани в проекта.
 
- Бихте ли посочили кои постановки оценявате като особено полезни?
- Добрите стъпки са, че по принцип се слага в ред целият процес. Всичко подлежи на регистрация – от закупуването на посадъчен материал до създаването на градини или пък унищожаването, продажбата, отчитането със съответните финансови документи, регистрирането на всички дестилерии за преработка на розов цвят, въвеждането на изисквания към тези обекти. След това – проследяването на продукта. Изобщо слага се много, много ред. 
 
- Самата администрация изглежда се тревожи за въвеждането на тези нови регистри, все пак е още един режим, тежест.
- Ще има допълнителна административна тежест. Въпросът е тя да оправдава цената си. Контролът трябва да се проведе докрай, така че да се получи един качествен продукт, той да се продава и да има достатъчно средства за всички по веригата.
 
- Каква беше тази година за розопроизводството у нас?
- Годината по принцип беше добра за розата. Добивите не бяха лоши. Наистина, изцъфтя едновременно. Това доведе до свръхпроизводство в определен период от около десетина дни и съответно до невъзможността на дестилериите да поемат количествата. Но като цяло, като добиви, годината беше добра. Цените бяха доста ниски и наистина имаше сериозен проблем за розопроизводителите с този срив.
 
Но от друга страна пазарът за розово масло до голяма степен се разшири предвид това, че падна цената на розовото масло. Голяма част от качественото и добро розово масло е продадено вече. Така че можем да отчетем една добра година. Надяваме се да не се повторят толкова ниските цени. Важно е поемането на курс към баланс в сектора. Тоест да няма нито свръхвисоки цени на продукцията, нито толкова ниски, както бяха тази година.
 
- Какви бяха цените на розовото масло тази година?
- Цените бяха много различни – между 6 000 и 7 000 евро/кг. Разбира се, има и по-високи, има и по-ниски, но в тези граници бяха най-масово.
 
- Как мислите, перспективно направление ли е влагането на продукти от българското розопроизводство в храни?
- Да, това е една ниша, която също така не е много изяснена в проектозакона. Според Преходните и заключителните разпоредби тази тема де факто е извън Закона за маслодайната роза. В същото време всички розопроизводители подлежат на регистрация. Тоест в това отношение нещата може би ще се коментират допълнително.
 
Това е важен е перспективен сектор, който ние не бива да забравяме. Той трябва да се обвърже и с туризма, разбира се, защото това е възможност и за атракция, за дегустации, за закупуване на продукти като сувенири от туристите, а защо не да търсим и по-сериозен пазар. Това вече изисква намеса от държавата – с помощ за реклама и промоции, защото нов продукт не се налага лесно на пазара.