Всички животновъди знаят, че до 10 март се подават заявления за общински пасища без търг. Крайният срок обаче активизира великото преселение на животни между обектите, сигнализират фермери за Агри.БГ.

Предложение: Да се дават субсидии за култивиране на пасища с тревни смески

Тук не става дума за виртуални животни, а за вратичка в закона. При разпределянето на пасища от общинския поземлен фонд предимство имат досегашните ползватели с изтичащ 5-годишен договор. Част от тях обаче реално отглеждат животните си на десетки километри разстояние от пасището, което чертаят само за субсидии.

Много от тези договори за ползване на общинската земя изтичат и какво се случва на практика през последните няколко дни. 

„За да си запазят договорите, започнаха да правят временни животновъдни обекти по Наредба 44. За да кандидатстваш обаче, имаш нужда от подробна справка, която се издава от общинския ветеринарен лекар. Сега започна водене на едни животни между обектите. Не става дума за виртуални животни, а за хора, които наистина ги отглеждат, но на километри от пасището“, обяснява читател на Агри.БГ.

Ситуацията става още по-абсурдна, когато временният обект прегражда пътя на животните на други стопани, за да си стигнат до техните пасища. 

„Голямо движение има при нас. Тези пасища реално не ги дават на животновъдите по места, а отвориха вратичка в закона, за да си ги запазят тези, които са ги имали досега, въпреки че животните им са на 20-30 км разстояние. В момента, за да им открият животновъден обект, те карат временно за 2-3 дена животни, минава ветеринарният лекар и открива обекта. След това тези животни се връщат в постоянния обект и си чертаят пасищата“, разяснява схемата друг потърпевш фермер.

Отстрани ситуацията звучи дори леко комична, но играта може да излезе извън контрол в чувствителните на епизотии региони. 

„Не е ясно какви предпоставки за разнасяне на зарази се създават. Ако дойде друго животно, ти първо го карантинираш. Оставяш го поне 20 дена, не го пускаш директно при кравите, защото не знаеш какво носи. А сега какво?“, реторично питат стопани.

Този проблем не е от вчера, но в началото на март става особено болезнен. За неговото разрешаване браншът не веднъж е дискутирал с ресорното министерство и с парламентарната Комисия по земеделие. Всички страни са на мнение, че законът трябва да се промени, но засега без резултат.

Фермерите повдигат и още един въпрос – ще позволи ли законът изнасяне на списъци с официални данни за регистрираните животновъдни обекти по места, за да има повече прозрачност и да се създадат условия за сигнализиране за нередности.

Ясно е, че промяната за справедливо разпределение на пасищата трябва да е законодателна. Без да имаме правна рамка, само си говорим. Разбира се, нужно е да се изслушат всички заинтересовани страни. Проблемът е повсеместен и не е от вчера, но както всяко малко несъвършенство в закона прави големи бели.