Великден идва: Има ли внос на съмнително агнешко?

В навечерието на един от най-светлите християнски празници – Великден, потребителите (за поредна година) трябва да направят избор между скъпото (за някои непосилно) българско агнешко месо и вносната продукция, която доста често се оказва със съмнителен произход. 

За съжаление, в тази битка българският потребител е оставен сам, а институциите, които би трябвало да го защитават и този път са в ролята на безмълвни наблюдатели. 

След редица клипчета в социалните мрежи на замразено агнешко месо - без печат и нужното етикетиране - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за пореден път показва, че не желае – или не може – да изпълнява основната си функция: да следи да прилага европейското законодателство. 

А то, ако не друго, е категорично що се касае до месото  – дълбокото замразено месо трябва да бъде ясно обозначено с дата на замразяване.

Въпреки че БАБХ обявиха, че ще следят за нередности, месото без печат и необходимото обозначение се е озовало в магазина. 

Публикации на потребители в мрежата, както и клипове, ясно показват, че на етикетите липсва дата на замразяване, което подвежда потребителя. Веднага изникват въпроси като: Кога е заклано животното? Кога е замразено? Колко време е стояло във фризери? 

Никой не знае. Включително и държавния орган, който следва да възбрани това месо, тъй като липсва съществена информация на етикета.

350 тона агнешко от Нова Зеландия без ясен етикет и без контрол

„БАБХ ги е страх да възбранят това месо. А това е порочна и абсолютно нелоялна практика“, казва Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). 

По негова информация става дума за близо 800 тона агнешко, което е внесено у нас без необходимите етикети, без червен печат и с подменена информация за произход и срок. 350 тона са от Нова Зеландия (дълбоко замразено), 300 тона са от Северна Македония и около 150 тона са от Румъния. Количествата са за периода 01.01.2025 - 17.04.2025, уточниха от НОКА за Агри.БГ.

„Това месо спокойно ще отиде в месарниците. Ще си сложат син печат и ще го продават за българско. Няма кой да убеди българския потребител, че това не е така“, предупреждава Караколев.

Той твърди, че БАБХ отказва да приложи европейските правила, според които такова месо трябва да бъде възбранено и върнато на производителя за преетикетиране. 

Вместо това, то може да влезе в месарниците и да се предлага като родна продукция със син печат.

Сигналите до институциите вече са подадени – към БАБХ, КЗП и други органи, но реакцията е нулева. Караколев е категоричен: това не е просто нарушение, а порочна и нелоялна практика, която саботира българските овцевъди и нарушава правата на потребителите.
Сдружение „За достъпна и качествена храна“ също отправи препоръки към потребителите и търговците във връзка с предстоящите празници. Те апелират клиентите да четат внимателно етикетите и да не се доверяват на продукти с неясен произход или съмнително етикетиране. Важно е също да се спазват хигиенните изисквания в магазините и да се следи за правилното съхранение на месото – особено на замразените и охладените продукти.

Организацията напомня още, че понякога зад красиви думи като „домашно“, „фермерско“ или „традиционно“ може да се крие липса на основна информация – състав, срок на годност, производител. Те насърчават потребителите да търсят сертифицирани продукти с ясно обозначен произход и качество.

Случаят с вносното агнешко от Нова Зеландия повдига поредица от въпроси: Има ли риск от некоректно етикетиране? Достатъчно прозрачен ли е процесът по пускане на такива продукти на пазара? И прилагат ли институциите ефективно регулациите, за да защитят интереса на потребителите?

Отговорите предстоят. Но във време, в което изборът на храна е свързан не само с вкус, а и със здраве, ясната информация и отговорното поведение на всички участници по веригата – от вносителя до проверяващите органи – са по-важни от всякога.