В една от малките, но много живописни общини на България -  Завет, се намира голяма част от фамилното зърнено стопанство на Вели Велиев, част от обработваемите му площи са и край село Побит камък, област Разград.

Ще нараснат ли площите със слънчоглед?

Думата „завет” напълно приляга на 33-годишния зърнопроизводител, който е четвърто поколение земеделец и с гордост се надява да отгледа пето. Пред Агри.БГ Вели разказва за стопанството си, предизвикателствата пред бизнеса днес и как той чете актуалните събития, засягащи сектора.

35 хил. дка плодородни ниви обработват Велиеви, а отскоро отглеждат и бройлери. Площите са с традиционните зърнени култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, рапица, имат и производство на тикви.

Бизнесът е семеен, традициите са силни, почитта към предците е голяма.

Преди две години Вели, който дотогава работи в стопанството като агроном, поема бизнеса след смъртта на баща си - по думите му "стожерът и създателят на успешния бизнес днес", на когото е безкрайно признателен.

„Двамата с брат ми работим усилено и се стараем да съхраним, развием и предадем изграденото.Тук сме, за да останем, не мисля да се развивам някъде другаде, а и си обичам земята, земеделието ми е страст”, категоричен е Вели.

Сякаш, за да го кали още повече, ситуацията в сектора и заобикалящата действителност става все по-сложна. Вели ръководи бизнеса в тежката суша през 2020 г., в изпитанията на Ковид пандемията, инфлацията, а сега и във време на война на няколкостотин километра от страната ни, която пряко се отразява на бизнеса.

"Не си спомням друг подобен момент. От миналата година насам всичко е много бързо променящо се. Няма яснота и сигурност. Сега отпращаме една добра година обаче с много неизвестни. Видно е, че всичко поскъпна, но за мен най-голямото предизвикателство е неясното дори близко бъдеще. Запазил съм една малка част от продукцията, не малка част продадох преди войната. След това всичко се промени драстично откъм цени", споделя Велиев.

Точно тогава дойде решението на правителството да изкупи зърно за резерв до 2023 г. от родните зърнопроизводители с цел гарантиране на продоволствената сигурност. Износът не беше официално забранен, но преминаването на товари стана все по-сложно.

„Донякъде разбирам правителството, което се опитва по своя си начин да подсигури продоволствената сигурност, обаче нали и след близо два месеца чакаме нова реколта. Точно когато беше моментът за търговия със зърно, за да може да се реализира печалба от тези, които са успели да запазят някакви количества, тогава правителството се намеси и всички търговци се отдръпнаха. 

Сега не знаем дали тези нива на пазарни цени, за които се говореше, ще можем пак да ги постигнем. Не се оплаквам, просто не знаем бъдещето какво ще ни поднесе. Лично аз виждам това като пропусната възможност”, коментира зърнопроизводителят от Лудогорието.

Министър Иван Иванов обясни решението за изкупуване на зърно и като превенция срещу евентуален драстичен скок в цената на хляба. Очакванията са догодина цените на зърното да скочат вследствие на войната в Украйна, а ако България си има „запазени” количества, това ще подсигури производството на насъщния.

Според Вели нивата на изкупните цени на зърното най-малкото ще се запазят същите, затова вижда логика в опасенията на управляващите, но обръща внимание на една скорошна ситуация: „Първо се обсъждаше да се купи царевица у нас, с която да разполагат животновъдите. Те обаче се отказаха и не искат подпомагане по този начин. Да не се случи същото с мелничарите и хлебарите?” Намеса, макар и с чисти намерения, в пазарната икономика крие рискове. „Моят житейски опит не е толкова голям, но съм свикнал на пазарна икономика”, скромно добавя Велиев.

По думите му е възможно държавата да участва и на пазара със сделки „на зелено”, защото много зърнопроизводители вече са пласирали продукцията си, а в същото време не малко от тях предпочитат да работят така за част от зърното си. Други експерти също наблегнаха на тази опция, наричайки я по-разумна и изгодна за двете страни.

Вели Велиев: Лично аз съм склонен да продам една част от продукцията си на държавата. Разбирам го и като граждански дълг. Не само да очакваме от държавата, но когато тя има нужда, да помогнем. 

Зърнопроизводителят подчерта, че все пак е нужно да има ясни условия и граници, като не става дума само за цената на зърното, а и за разумно предложение откъм логистика и изпълнение. 

„Малко са колегите, които могат да си позволят съхранение на големи количества, защото идва и нова реколта. На лице са и специфики като например дали някой няма да се подсигури с по-сериозни количества торове, за да гарантира производството си, което чисто физически ще заеме място. Има ред малки детайли. Мястото са съхранение е изключително важно. Нямаме все още конкретно предложение, ясна рамка, когато това се случи, нещо по-ясно ще можем да кажем и ние”, завърши коментара си по темата Вели Велиев.

Независимо от предизивкателствата пролетната кампания е на прага. След дни се очаква сеитбата и в стопанството на Вели Велиев. „Всичките ми мероприятия са индивидуални за всяко поле, предстои обследване на полетата. Изчаквам още малко, ако има болести, плевелни семена, неприятели, които да се появят, трябва да се напръскат също пшениците и рапиците. Ние сме малко по-нависоко и малко по-късно започваме да сеем. От пролетниците ще имаме царевица, слънчоглед, тикви”, споделя стопанинът.

Той е и в трепетно очакване на новите членове на семейството - близначки, има и дъщеричка на 2 години. Младият родолюбец и земеделец вярва, че всеки може да бъде полезен за общото благо. В общността Вели Велиев е познат и с помощта, която оказва на местно ниво.