Чеснови полета от български сорт се ширят в село Еленово, Нова Загора. Това е стопанството на Диян Бонев, зеленчукопроизводител с поликултурно стопанство. 

Как се води борба срещу китайския чесън в магазините?

Той съчетава работата си като председател на местното читалище, организатор на фолклорни събития за съхраняване на българските традиции и фермер в земеделието. За него тези неща са неразривно свързани, защото земеделието ни е изваждало от исторически кризи и е част от националната ни идентичност. 

Част от българската трапеза винаги е бил и родния чесън. Въпреки че през годините той все повече липсва в търговската мрежа у нас, Диян се е заел с неговото възпроизвеждане - „за да не изчезва българското“, казва той. 

Диян Бонев: "Моето стопанство от чесън е малко все още - около 6 дка и половина. Гледам да разширявам площта, но само с български чесън. Взел съм семето от познат, който от години съхранява българския чесън. От втората година започнах да го възпроизвеждам. Когато направя достатъчно голямо стопанството с чесън, ще търся по-сериозно пазар.

Дано дотогава узрее у нас мисълта, че нашите продукти са по-добри от вносните. Нашите зеленчуци, дори и да не са биологично производство, са по-малко замърсени с пестициди. Пестицидите, докато стигнат до нас, минават през ДДС, търговска печалба и разреждане. Фактически продуктът пристига при нас с около 50% по-висока цена. Аз избягвам да ги ползвам много, гледам да правим повечето работи ръчно."

Според анализ на земеделското министерство от 2019 г. чесънът има една от най-високите норми на рентабилност спрямо изплащаните субсидии в областта на зеленчукопроизводството. Къде тогава е българският чесън?

Диян Бонев: „Къде е българския чесън ли? Ходил съм на борсата с моя чесън, направен на красива плитка, български, без химия, 2 килограма за 10 лв. Минават търговците и ми казват, че е скъпо, защото отсреща е испанският, който е 3,50 лв за килограм. Той е добре напръскан, за да не изсъхва и да не изгнива, по-евтин им е, взимат него, моя си го връщам обратно или някой ценител си го купува, защото освен качествен е и красив на плитката с косата върху него.

Държавата казва, че подпомага, но трябва да има едни килограми, които да кажеш, че си продал, а дали си ги произвел? Важното е да си ги продал. Държавата дава около 100 лв. за дка. Миналата година говорих с колега румънец, който каза, че и там не искат много да гледат чесън, защото държавната субсидия на хектар е 3000 евро, фактически 300 евро на декар. Направете сравнението къде сме ние. А и румънците се оплакват от внос."

Чесновото поле на Диян Бонев

Чесънът на полето предстои да бъде изваден през юни, а есента ще е следващото засаждане. Производителят споделя, че културата обича добре обработена, силна почва и ръчен труд. Напояването също е важно, но това е друга болезнена тема за земеделците в района, където "Напоителни системи" задоволяват много малка част от нуждите на земеделското напояване.

В България поливни условия има в 2-3% от земеделските площи. В моето стопанство съм си осигурил със собствени средства напояването,  разказва Бонев.

Земеделецът е организирал добре и работната ръка в своето стопанство. Успява да задържи своите работници, като ги преразпределя в различните култури спрямо сезонната нужда.

Казва, че земеделието у нас има и голяма социална роля и въпреки че много негови колеги са се отказали, той вярва, че трудът му ще бъде възнаграден някой ден и българите ще търсят повече родното производство

Диян Бонев: „Чесънът е хубава култура, традиционна е за българската трапеза, може би ще дойде моментът, когато ще се възроди.
Не бих казал, че отглеждането на чесън не е рентабилно, всяка една култура може да бъде, ако се намери сигурен пазар за нея. Важно е и да улучиш правилния момент на производство. Аз затова съм решил да инвестирам и в чесъна, защото вярвам, че след няколко години ще има пазар за българския чесън." 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Напояване: Нови ограничения за използване на водите от яз. „Тича“

Богата реколта от череши в Кюстендилско, но кой ще ги бере?

Euractiv: ЕНП иска закон за защита на дребните фермери от олигарсите