Важно е да започнем да си говорим за почвата. Защото положението с почвата и с природата не е никак розово. 
Така Александър Китев, председател на Асоциацията на Българските Но-тилъри започна смоето изложение по време на конференцията "Регенеративно земеделие за плодородни почви, продоволствена сигурност и качествена храна", организирана от асоциацията и с медийното партньорство на Агри.БГ.  

За земеделие използваме само 2% от общата земна площ на планетата. 95% от нашата храна идват от тези 2 процента. 

Китев цитира информаци на ФАО, в която се казва, че заради разширяването на градовете, строежа на пътища и т.н., за последните 22 години са загубени 91 млн. ха - това не е деградирала почва, това е почва, върху която вече има бетон. 

Водната и ветровата ерозия са основните причинители на това плодородието на почвата да намалява. 

Загубен е около 70% от потенциала на почвата. 

Ако доскоро задачата на фермерите беше да произвеждат храна, нещата вече много се промеят и върху тях ляга отговорността да опазят почвата, да продължат да произвеждат питателна и здравословна храна.

Вече трета година АБНТ и EIT Food развиват съветническа програма за фермери, в която стопаните получават консултации и практически съвети за регенеративно земеделие. 

"Това, което най-много ме радва, че вече виждам прогрес. Прогрес с това, което се случва със самите почви - как се структурират, как вече имат по-голяма жизнеспособност. Следим чрез лабораторни анализи, чрез изследванията, които правим директно на полето. Едно от най-простите и най-ценните изследвания всъщност е визуалната оценка на почвеното здраве и на почвената структура. Чрез една лопата можем да видим изключиттелно много неща, които са важни и са ценни и за тоав да покажат на фермера накъде върви. Върви ли натам, накъдето иска. 

Много съм щастлива, че в програмата имаме стопанства, които си имат агроном към стопанството и там с независими агрономи можем да развивавеме самото познание, самата система. Генерално виждам как фермерите са много по-спокойни. Те са много доволни от работата си, особено, когато започнат да виждат и резултати. Целим да създадем стабилност в процесите”, разказа Петя Иванова, експерт по почвено здраве. 

По време на конференцията Петя Иванова представи на гостите дефинициите за регенеративно земеделие, тъй като все още съществуват тълкувания, митове и спекулации. 

“Това, което ми се искаше е да сложа една рамка какви са отличителните характеристики на тази система, за да можем да я разбираме, да я разпознаваме по-добре и наистина да знаем какво е регенеративно. И институциите да прегърнат тази посока. 

Много е трудно да се смени посоката. Това изисква много човешки ресурс, управленски капацитет, смелост да тръгне директно в непознатото”, добави Иванова. 

Един от фермерите, които прилагат принципите на регенеративното земеделие от години е Ангел Вукодинов. 

“Мога да кажа за колегите, тези, които се плашат - особено в първите години се получава доста осезаем икономически ефект. Горивата намаляват драстично - от порядъка на 30-40%, и това не е най-голямата икономия, която прави един фермер. Зад всеки литър гориво стои работа на машините полето, стои амортизация, които са далеч по-голям разход от преките разходи за гориво. Добивите в никакъв случай не спадат. Успоредно с намалените обработки, ние доста сериозно намалихме и торовите норми. Най-вече тези, които се прилагат по време или преди сеитба. Без да имаме каквото и да е намаление на резултатите”, каза Вукодинов пред камерата на Агри.БГ. 

И други стопани разказаха за опита си с регенеративното земеделие. Светослав Русалов, Недко Петров, Кирил Денев, Желязко Филипов и Йордан Габровски споделиха как са взели решение да променят посоката на начина, по който правят земеделие, дадоха примери и отговориха на множество въпроси от публиката. 

Всички тези усилия, разбира се, са насочени и към това да се произвежда по-чиста, по-здравословна и питателна храна. 

Именно панелът, в който взеха участие Любомир Ноков (Хармоника), Виктор Пенев (Edamam) и Тома Стайков (АБНТ) даде пък отговори на въпросите как човечеството трябва да търси храна, произведена чрез регенеративно земеделие и колко е важно все повече фермери да се обръщат към него, за да може храната на всички да бъде полезна, а хората да са здрави.