Международните зърнени пазари се диктуват от контрастни настроения през последните месеци. Песимизмът, свързан с климатичните промени, сухата есен и студената пролет, отстъпи под въздействието на добрите резултати от жътвата в Европа.

5,7 млн. тона пшеница очакват от софийската борса

За ситуацията в търговията с пшеница у нас и по света Агри.БГ разговаря с Васил Симов, изпълнителен директор на „Софийска стокова борса“ АД: 

- Г-н Симов, кое е най-характерното за зърнения пазар тази година през летния сезон?

- Очакванията бяха да имаме един спокоен сезон сега, лятото на 2019 г. До голяма степен тези прогнози се оправдаха, но като гледам графиките и движението на цените по света, а и в България, като че ли отново сме в динамична среда.

Очакванията бяха за едни по-високи цени от миналогодишните, които бяха някъде около 210-220 долара на тон за различните пазари по света. Американската пшеница е малко по-скъпа винаги. Европейската е малко по-евтина. Ние в Черноморския басейн сме още по-евтини по обясними причини.

Юли месец като че ли беше доста спокоен при пазара на пшеницата. Цените се движеха според очакванията. Сега раздвижванията дойдоха в последната седмица на юли и първата седмица на месец август, когато цените тръгнаха нагоре.

Малко е странно в летните месеци - в периода на прибиране на пшеницата, цените да растат, но фактите са налице. 

Основните причини за това са реколтата, която се оказа по-слаба от миналогодишната и очакванията през пролетта и началото на лятото бяха за по-добра реколта, но сега след прибирането в различните краища на света се оказа, че реколтата е малко по-слаба.

За сметка на това потреблението в световен мащаб нарасна. Особено сега, през летните месеци, се отчита едно засилено потребление на пшеница и очакванията са, че до края на годината то ще продължи.

Това кара цените да вървят леко нагоре, но въпреки това те са почти като миналогодишните с малки отклонения. За момента те са със знак минус в сравнение с миналогодишните.

Аз ще кажа и няколко конкретни числа. В САЩ цената е спаднала от миналата година с 4%. Сега е около 216 долара/тон.

В Черноморския басейн нещо, което е по-интересно: Русия и Украйна имат лек спад в цената в сравнение с миналата година с около 5-6%. Цената е около 210 долара/тон, но това е за момента.

Тенденцията, както казах, през последната седмица на юли и първата седмица на август е покачване на цените. Така че можем да очакваме, че с края на лятото, вече септември, цените може би ще изпреварят миналогодишните като размер.

- Конкретно за България тази година се очаква да е много добра, даже има прогнози за рекордна реколта от близо 6 млн. тона пшеница. Какво мислите за това?

- Действително, миналата година беше малко по-слаба за реколтата от пшеница в България. Сега се очаква добив от около 5,8 млн. тона, което е повече от миналогодишния (около 5,4 млн. тона по данни на аграрното министерство - бел. а.). 

Това е добре като количество. Като качество, обаче, наскоро имахме Консултативен съвет по зърното, който отчете, че близо половината от пшеницата не е с нормалните хлебопекарни качества.

Повече се доближава до фуражната пшеница, което е било винаги в България нещо нормално за реколтата в сравнение с други държави, които имат доста по-голям процент хлебна пшеница и доста по-малък процент фуражна. 

Цената в началото през месец юли вървеше някъде около 380 лв./тон, достигаше до 400 лв./тон. В момента леко спадна цената - около 350 лв./тон, защото количеството пшеница е достатъчно голямо.

Но трябва да отбележим, че факторът вътрешна цена и вътрешно потребление е много по-слабият фактор. По-силният фактор за формиране на цената в България – това са международните цени на пшеницата.

А както казах, по света, включително Черноморския басейн – Русия и Украйна, Атлантическото крайбрежие на Франция и Германия, САЩ, където е най-големият пазар на пшеница, отчитат повишаване на цената през последните няколко дни и седмици. 

Така че може да очакваме всичко във вътрешен план. Това успокояване на цената от 390 лв./тон до към 350 лв./тон може да се окаже временно, а може да се окаже и за по-продължителен период от време.

- Вие сте в пряк контакт с търговците. Какво бихте искали да кажете на производителите на зърно, какво бихте ги посъветвали, така че тяхната стока да намира по-добри пазари?

- Не съм аз най-добрият съветник за производителите на зърно, тъй като те са професионалистите.

Аз по-скоро следя пазарите от повече от 25 години и виждам тенденциите в световен мащаб. Виждам тенденциите при нас в Европейския съюз, в частност – Черноморското крайбрежие.

Мога да кажа на българските производители и на българските търговци, че за жалост цената на зърното, на пшеницата, не се формира в България. Имали сме години с много добра реколта и с много високи цени. 

Имали сме години с ниска реколта, но за сметка на това и за жалост с ниски цени. Така че световната тенденция в движението на цената на пшеницата определя и цената в България независимо от това каква е реколтата.

А иначе съвсем така христоматийно мога да спомена, че колкото по-добри семена се използват, наторяване на почвата, всички останали обработки, които са необходими, са важен фактор за по-добрите добиви и по-доброто качество на българската пшеница, за да може тя да е конкурентна на международните пазари.

Така че, когато дойдат търговците от чужбина в Черноморския басейн и се чудят откъде да си купят пшеницата, да предпочитат България, а не да карат към Русия или Украйна.

- Ставало е дума за проблеми с партидността при предлагането на българска пшеница, че е трудно да се уеднакви качеството на зърното в една партида.

- По принцип – да, но едно корабно количество от около 20 000 тона може да се намери с относително еднакви параметри. Като погледнем и България като релеф и като производство на пшеница, ние сме доста разнообразни.

Едно е в Добруджа, друго е в западната част на страната. Така че трудно наистина може да бъде еднаква пшеницата навсякъде. Но затова пък има и различни цени, и различни търговци.

- Какво бихте ни казали за борсовата търговия със зърно?

- Първо, няколко азбучни истини. През борсата минава едно малко количество, някъде до 5% от реколтата на всяка една държава. Дори за САЩ, ако говорим, и там през борсата се сключват сделки за не повече от 5% от количествата произведена пшеница.

Но това не означава, че това е малко. Дори напротив. Това е напълно достатъчно, за да се формира борсовата цена на база на търсенето и предлагането, и останалите 95% да се търгуват по борсови цени.

В България от години вече се опитваме да доближим международните стандарти. При нас се търгува някъде около 3% до 5% - в по-добрите години, от реколтата на пшеница през Софийска стокова борса. 

Но се радвам, че нашият сайт е посетен от значително много търговци и производители, които си сравняват своите желания за реализация на готовата продукция, пшеницата, с тенденциите на пазара, с борсовите цени.

Така че засега сме доста търсени и аз смятам, че сме добро огледало на икономиката по отношение на цената на пшеницата.

- Кое е характерното тази година за останалите зърнени култури, които са борсови стоки?

- Много е рано да говорим за царевицата и слънчогледа, колкото и да ми се иска да ги спомена, тъй като все още не е започнало прибирането на реколтата.

Но засега това, което съм чул от земеделските производители, това, за което Министерството на земеделието излиза с официални данни - очаква се една добра реколта, близка до миналогодишната. 

Фокусът засега все още остава пшеницата. Даже забравихме за ечемика преди месец, месец и половина, когато той беше актуален. Ако няма някакви катаклизми природни, знаете: пожари, наводнения, не дай си боже, и други, тогава българското земеделие може да отчете една добра реколтна година.

- Как виждате развитието на търговията със зърнени култури на Софийската стокова борса?

- Още от самото си създаване през далечната 1991 г. ние обособихме зърнените контракти като един специфичен вид борсови стоки и до ден-днешен ги търгуваме в самостоятелно звено – кръг го наричаме ние на борсата.

Така че се опитваме да съберем търговците на зърно. Някои от тях са при нас, други използват посредници, брокери. Смятам, че борсовата търговия със зърно има бъдеще и ние вече 28 години продължаваме да търгуваме на борсов принцип българското зърно.

- Къде сме ние на картата на Европа, на картата на Европейския съюз?

- Колкото и да не ми се иска да го казвам, много сме далече. Много сме далече, тъй като още от създаването си българските борси – говоря за нас, Софийска стокова борса, ще спомена и Фондовата борса, която има съвсем друг приоритет за работа – търговията с акции, но борсовата търговия в България не срещна подкрепата на държавата и през 90-те години, а дори и след 2000-та.

Аз си спомням, тъй като участвам в такива форуми – международни за борсова търговия, как се отнесоха например правителствата в Чехия, в Полша, в Унгария към развитието на тяхната борсова търговия.

И виждам как ние сме неглижирани. До голяма степен имаме доста предложения, които преди да влязат в парламента още те биват блокирани.

Така че не се гледа с добро око на борсовата търговия, може би защото е прекалено открита, прекалено честна. А като че ли някой не иска толкова пазарно да се развиват тези отношения. 

- Бихте ли споделили някои от тези идеи, за които не сте срещнали разбиране и подкрепа?

- Преди стотина години, през 20-те години на миналия век в България е имало един закон, който е разпореждал всяка износна сделка за зърно от България да бъде регистрирана. Така е казано тогава, считайте сега – сключена, на стоковата борса. За да може да се види какъв е произходът на това зърно, което се изнася. Казано сега в ХХI век, платено ли е ДДС-то?

Достатъчно ли е качествена българската пшеница? Сега такъв контрол няма и никой не знае, когато се товари един кораб, откъде е натоварено това зърно, българско ли е, румънско ли е, дали са платени всички налози по сделката, или не са?

Така че има доста перипетии, които спъват или по-скоро по-ясна би била търговията, ако тя минава през борса.

Аз не искам да стигам до абсолютен максимум всичкото зърно да се търгува на борсов принцип. Все пак бих се радвал, ако някои от нашите предложения, които излизат от практиката, срещнат разбиране в очите на представляващите нашата държава.

- Бихте ли дали и други примери?

- Върнах се много назад, но по принцип в Западна Европа и в САЩ има доста стимули, чисто финансови, от гледна точка на финансиране, кредитиране, за сделките, които се сключват на борсата. Това нещо в България го няма.

Още преди повече от 15 години имахме такива идеи да помогнем да българската финансова система, на българските банки, но се оказа, че няма желание най-общо казано за едно такова сътрудничество. И е оставено всеки сам да си се бори на своето поле.

Ние, като борса, продължаваме да работим за нашите търговци, за нашите производители в България, да им бъдем полезни не като място, където да сключат само своята сделка, но и като място, където да видят каква е реалната пазарна цена в момента

Да разберат каква е цената в Черноморския басейн, борсите в Русия и Украйна, борсите в Централна Европа – най-вече Будапеща.

И благодарение на добрите ни контакти с американските борси да дадем тези анализи и тенденции, които съществуват там, да ги пренесем в България и да ги дадем на българските зърнопроизводители, на българските търговци.

Това е и ролята на борсата. Не да сключва сделки, а да информира заинтересованите лица какви са цените и какви са тенденциите.

- Когато след година се видим отново, какво Ви се иска да се е променило в тази сфера?

- Може би активността да е по-голяма. Активността и на продавачите, и на купувачите. Засега повечето питат, информират се за цената и сключват сделката зад ъгъла. Не я сключват на открития пазар.

Много са бизнесмените в България, които все още продължават да крият ДДС, а ДДС на борсата няма как да бъде скрито. Затова аз не съм голям оптимист по отношение на активността на борсовата търговия със зърно – да стане в пъти по-добра. 

Не, нека се запази на тези нива – около 3% от реколтата да се търгува през борсата, но останалите 97% да се сключват по борсови цени.