Един от сериозните проблеми в селекцията е свързан с безразборния внос на генетичен материал и безкрайните безконтролни кръстоски, които се правят от фермерите, заяви в интервю за Фермер.БГ проф. Васил Николов, изп.-директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Вкарвайки генетичен материал отвън, всъщност вкарваме хаос и не можем да очакваме стабилитет на системата, категоричен е проф. Николов.

 

Проф. Николов, ще стигнат ли предвидените средства за селекция и репродукция в животновъдството?
Сумите определено трябва да бъда актуализирани до края на годината, защото вече се случва това, към което се стремим – увеличава се броят на контролираните животни, но за това са необходими и финансови средства. Към момента все още сме на едно от последните места в Европа по брой на контролираните животни, с изключение на биволите, които са обхванати близо 98%. Да, през последните години в България има устойчива тенденция към увеличаване на броя на контролираните животни – както при автохтонните породи, така и при комерсиалните, но има още много работа. Всяка година подаваме прогнозна информация към МЗХ колко ще бъдат обхваните животни и за това трябва да бъдат планирани средства. От заложените за миналата година цифри и досега се разплащат суми към развъдните организации и фермерите.

 

 

Фермери споделят, че се обръща повече внимание на автохтонните породи, които не са високопродуктивни и изразяват несъгласие с приоритетите на ИАСРЖ и развъдните организации?
Кого защитаваме когато говорим за социална политика? Акцентирането върху автохтонните породи и работата за тяхното съхраняване е акцент върху това, което не може само да се възпроизвежда. Затова отделяме внимание на автохтонните породи, а комерсиалните породи – особено тези с по-голямо пологоловие – се предполага, че могат да се справят сами. Друг е въпросът, че аз знам, че и те не могат само. Категоричен съм, че от гледна точка на селекцията и на политиката на ИАСРЖ няма специално отношение към едните или към другите. Трябва да бъде направено разграничението – субсидирането на автохтонтите породи е по мярка 214, такава подкрепа за комерсиалните породи няма. Факт е, че има много породи, животни от които можем да вземем отвсякъде, но има и такива, върху които трябва да работим сами – като Източнобалканска свиня, Сиво говедо или Късорого говедо, например, защото тях няма откъде да ги вземем.

 

Каква е ситуацията в овцевъдството?
По отношение на автохтонните породи, смятам, че нещата се стабилизираха. Последната порода, която е загубена през 90-е години на миналия век, е Свищовска овца. Доволен съм, че оттогава досега нямаме загубена нито една порода. Но това не означава, че всичко е перфектно. Силно притеснен съм от случващото се в равнините – там всичко е разорано и няма пасища. Давам пример – при Старозагорската овца имахме 600-700 контролирани животни и тази бройка не се променя, независимо, че има подпомагане. Аналогично е положението и с Маришките овце, и с Карнобатската овца. Поискахме в новата ПРСР 2014-2020 г. да се заложи когато се говори за съхраняване на породата, това да бъде и единственото изискване – запазване на породата за определен период от време, без каквото и да било друго обвързване. В противен случай ще загубим породите в равнините. Добра новина е, че за планинските и полупланинските райони този проблем не стои.

 

Да поговорим за комерсиалното говедовъдство и овцевъдство.
Първото, което трябва да се направи в новия програмен период е увеличаването на средствата за развъдна дейност в комерсиалното животновъдство. Не може ставката за контролиране на автохтонни и комерсиални породи да е една и съща, а в момента тя е такава. Само един пример - ако при аборигенните породи има изискване от развъдната асоциация да посетят два пъти фермата, при комерсиалната трябва да се направят 11 контроли на млечната продуктивност годишно. По отношение на комерсиалното овцевъдство, моето лично убеждение, е, че трябва, ако искаме добро млечно овцевъдство, да работим на основата на Плевенска черноглава овца. Що се отнася до Синтетична популация Българска млечна овца – там в момента е абсолютен хаос, защото се внася от различни страни, кръстосва се безконтролно. Опитахме се да предизвикаме дискусия относно млечното овцевъдство, но нещата не се случват засега. Трябва да бъде преодолян хаосът в системата – това е пътят. Вкарвайки генетичен материал отвън, всъщност вкарваме хаос и не можем да очакваме стабилитет на системата.

 

Може ли селекционна работа върху аборигенна порода до доведе до повишаване на нейната продуктивност?
Започвам с пример – Родопското късорого говедо, Кафявото алпийско говедо и Джерсей са породи от един и същи корен. Много кръстоски са правени и Джерсей е наистина удачно попадение. В същото време, обаче, в Алпите единственото, което правили е да косят тревата за подобряване на пасищата и фуражната база и сега нашето Родопско късорого продължава да тежи 180 кг, а Кафявото алпийско тежи 650 кг. Казвам това като доказателство, че е напълно възможно подобряването на продуктивността на аборигенните породи. Но, аборигенните породи трябва да бъдат доведени до излизане от нивото на застрашеност, за да се оформи автохтонно ядро, при което не е необходима селекция, а поддържане на генетичното разнообразие. Това ядро трябва да се подпомага от ЕС, а с останалата част на популацията трябва да се започне селекция за подобряване на продуктивните качества. Не откриваме топлата вода – Симентал е пример точно за това – има си автохтонна порода и в същото време Симентал е и една от най-разпространените породи с добра млечност и добри месодайни качества.

 

Как може да се развие в България месодайното животновъдство?
Много трудно. Месодайното животновъдство трябва да бъде максимално екстензивно – говоря за родителските стада. Един навес е достатъчен, но са необходими и огромни пасища за тези животни. Никой в Европа не отглежда майчини стада на ясла, но ние нямаме пасища, а дори да имаме охраняването им в ЕС става с електропастири – у нас е трудно да се опазят, обаче. Когато става въпрос за месодайно животновъдство, трябва да бъдат спазвани определени правила, без изпълнението на които не можем да имаме ефективност в месодайното направление. В овцевъдството също са правени много опити, но не са особено успешни. В говедовъдството една от развъдните организации върви към отнемане на лиценз, защото не работи. Месодайното животновъдство е голяма възможност, но в България то не се развива добре. Това е пасищно животновъдство и първо трябва да решим проблема с пасищата и тогава да мислим за пътя в месодайното направление.

 

Как виждате бъдещето на животновъдството? Къде трябва да е акцентът?
Държавата трябва да определи приоритетите си. Когато говорим за обичайни за страната ферми, които осигуряват прехрана, трябва да се ориентираме към преживното животновъдство, включително и коне. Акцентът трябва да върху създаването на семейни ферми в полупланинските и планинските региони. В равнините могат да се развиват само много едри ферми, които имат и необходимата им земя.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!