Да правят всичко с любов - това е основната формула на семейство Таня и Васил Цанови от село Опанец, Плевенско, които вече над десетилетие са се посветили на земеделието, което щади природата. В стопанската работа е включено цялото семейство, което се радва на три момчета. 

Усмихнати и приветливи, Васил и Таня не планират да се занимават със земеделие, но съдбата си знае работата. От събрани ябълки от собствената си градина правят без план ябълков оцет, който за тяхна учуда се получава прекрасен и оттогава не са спирали да влагат любовта си в този продукт, който е познат на цяла България благодарение на фермерските пазари, в които участват. 

“Началото беше много трудно, но за радост, хората ни се довериха и ябълковият ни оцет стана търсен продукт. По това време се занимавахме с различни други основни неща, но понеже аз исках да го правим качествено, а не между другото, решихме, че само с това нещо ще се занимаваме”, разказва Таня. Така двамата със съпруга й се посвещават единствено на отглеждането на ябълковата градина, която вече се разпростира на площ около 18 дка по чист начин и на създаването на полезен продукт - живия ябълков оцет. 

Днес, повече от 10 години след тази случка, градина “Дар” радва своите клиенти с разнообразие от оцети, които могат да се използват и за овкусяване, различни видове еликсири - от бъзак и зелени орехчета.

 

“Правим и отлежал оцет, който отлежава около 2 години. Най-интересен е този с дюля, ябълка, грозде и с настойка от пресен копър и чесън. Освен, че всичко му е натурално, той е с по-висока киселинност, може да се използва за овкусяване, но много бързо свършва, защото имаме по-малки количества”, разкрива тайните на градината Таня.

От 3 години от 50 дка наследствени лозя семейството произвежда и уникално вино от традиционни български сортове, което намира почитатели из цялата страна. 

“Всяка година виното е различно, зависи от природата, но държим да е първокачествено макар и да нямаме изба със собствена марка”, категоричен е Васил. 

Завършил местния Лозаро-винарски техникум той прави резитбата на насажденията по такъв начин, че голяма част от него се изхвърля, но след тази операция чепките, които останат, са огрени добре от слънцето и в грозда няма зелени зрънца. Заради сушата през тази година Васил е бил доста  притеснен за качеството на суровината, но след смилането на гроздето обещава да се получи хубаво вино и тази година. 

В лозята на семейното стопанство се отглеждат сортове “Памид,”, “Никополски мавруд”, който по нищо не отстъпва на асеновградския, като и “Дунавски лазур”, “Гъмза”, “Сторгозия” и др. Брането на гроздето става на ръка, като единствено семейството участва и в прибирането, и в производството на вино, за да са сигурни, че енергията, която се влага в продуктите ще бъде положителна. 


Висока оценка за продуктите си получават в пряка връзка с потребителите, с които се срещат на фермерските пазари из страната. 

“Ако не бяха фермерските пазари, трябваше да продължим да обикаляме по фестивали в различните градове, да поддържаме минимални цени и може би да спрем да се занимаваме с това нещо, защото нашите продукти са за осъзнати хора, които да са готови да ни се доверят и да се хранят и да живеят здравословно. Сега вече е по-лесно, повечето хора са осведомени, знаят за свойствата на ябълковия оцет, за ползите”, разказва Таня. 
По думите й именно на фермерските пазари дребните производители могат да си позволят да получат цената, която съответства на труда им и той да бъде оценен.

В началото опитват да продават и в търговската мрежа, но той като държат продуктът да стига до клиента в качеството и видът, с които излиза от цеха, отказват такъв тип разпространение. 

Оцетът се бутилира преди всеки фермерски пазар, за да са сигурни, че живите бактерии в него, ще останат активни в нужното време. 
Признават, че трудно се оцелява с подобен тип производство, но смятат, че това е начинът, по който даровете на природата могат да бъдат оценени.