Валери Велев, опитен зеленчукопроизводител от Плевенско, споделя своите възгледи за настоящото състояние на сектора в България.

С близо 30 години опит и 3500 декара обработваема земя Велев е свидетел на значителни промени в индустрията. “Когато започнах през 1998 г., производството ми покриваше нуждите на район от 500 000 души население без конкурентни производители. Сега ситуацията е коренно различна”, споделя той, посочвайки демографския срив като основен фактор за намаляващото потребление.

Според Велев зеленчукопроизводството в страната е изправено пред множество предизвикателства. Производителят подчертава проблемите с нелоялната конкуренция от страни извън ЕС, които използват препарати, забранени в Съюза. Недостигът на работна ръка и диспропорциите в подпомагането допълнително усложняват ситуацията.

“Помощта за акциза на газьола е една и съща, независимо дали отглеждаш пшеница или зеленчуци. Аз изразходвам по 80 л/дка за зеленчуците, но получавам акциз само за 7 л/дка”, илюстрира той несъответствията в системата за подпомагане.

Климатичните промени и зачестилите засушавания пък драстично увеличават нуждата от напояване, което води до скок в разходите на земеделците.

"Жизненоважно е да получим подкрепа за напояването. Например мярката за подпомагане, въведена като част от пакета за справяне с последиците от войната в Украйна, беше истински спасителен пояс за нас. Подобни инициативи трябва да продължат и в бъдеще, за да оцелеем", коментира зеленчукопроизводителят.

Велев е адаптирал своя бизнес модел спрямо заобикалящата го реалност. Днес над 80% от продукцията му отива за преработка във фабрики, което му позволява по-добро планиране и оптимизиране на разходите. “Фабриката тук ми е на 25 км. Планирането при работата с фабрики е по-възможно”, обяснява той. В Северна България липсват логистични центрове на големите търговски вериги и това създава сериозни затруднения за производителите, които иначе могат да реализират обеми на пазара на свежа продукция.

Дългогодишният земеделец вярва, че са необходими системни промени за подобряване на сектор "Зеленчукопроизводство". Той предлага въвеждането на два вида субсидиране – за продукция, ориентирана към свежия пазар, и за тази, предназначена за преработка. 

"Българското зеленчукопроизводство е на ръба на пропастта, а ние продължаваме да вървим напред със затворени очи. Сякаш никой не осъзнава, че всяка стъпка ни приближава към пълен срив на този жизненоважен сектор. Крайно време е да отворим очите си и да осъзнаем, че без спешни и адекватни мерки рискуваме да загубим не просто една индустрия, а част от националната ни идентичност и продоволствена сигурност", заключава Велев.

По думите му са необходими преструктуриране на подпомагането и целенасочени мерки за повишаване на конкурентоспособността на българските производители. Само така според него секторът може да разгърне своя потенциал и да се превърне в устойчив и печеливш бизнес, способен да се конкурира както на вътрешния, така и на международния пазар.

Велев подчертава драстичната промяна в позицията на България на международния пазар: “Ние от страна износител на зеленчуци станахме страна вносител на зеленчуци.” Той вижда решение в обединяването на производителите.

“Днешният пазар изисква нов подход - обединение в силни организации със споделени цели. За жалост, все още не ни се отдава. Като българи блестим в индивидуалните изяви, но куцаме в отборната игра. Това е слабото ни място в зеленчукопроизводството - трябва да се научим да работим заедно, за да оцелеем в конкурентната среда”, признава той.

Тази самокритика разкрива дълбоко вкоренен проблем в сектора, който изисква не само структурни промени, но и промяна в манталитета на самите производители.