Българските животновъди са изправени пред поредното изпитание – заразни болести като шарка и чума по дребните преживни животни заплашват не само стопанствата им, но и целия сектор. Въпреки предприетите мерки, ситуацията продължава да се влошава, а фермерите губят доверие в институциите.

Достатъчни ли са действията на властите? Агри.БГ попита читателите си в тематична анкета. Почти половината (45%) от гласувалите над 135 човека смятат, че не се прави достатъчно за справяне с кризата. 

Най-много от тях (22%) настояват за преразглеждане на мерките на европейско ниво, докато 13% вярват, че ключът е в по-добрата реакция и възстановяването на доверието в институциите. 10% настояват за по-добра комуникация между институции и фермери.

Разбира се, има и такива, които смятат, че мерките са достатъчни – 36% от анкетираните вярват, че всичко възможно вече се прави. 15% обвиняват самите животновъди за неспазване на забраните, а 11% настояват за по-добра компенсация за стопаните. 10% са категорични, че фермерите трябва да следват правилата на ЕС, а други 10% смятат, че трябва да се действа според случая.

Картината става още по-мрачна, когато добавим и международния аспект – десетина държави, сред които Китай, Великобритания и Турция, вече забраниха вноса на български животински продукти. В същото време нелегалният внос на животни от Гърция, където има стотици огнища на шарка, продължава да бъде нерешен проблем.

Министерството на земеделието настоява за по-строг контрол по границите и участие на ветеринарни лекари в проверките. Но дали тези мерки ще дадат резултат?

Контрастът между реакциите в различните държави е притеснителен – в Унгария заразените с чума животни се унищожават за 24 часа, докато във Велинград все още няма яснота какво ще се случи със 1800 овце, носители на вируса. Забавената реакция само засилва недоволството на фермерите, които настояват за по-навременни и координирани действия.

Една от възможните стъпки напред е дебат в Европейската комисия за въвеждане на ваксинация срещу чума по дребните преживни животни. Доклад на временната комисия за разследване на огнищата на зараза подчертава, че ваксинацията би могла да намали риска, без да се стига до масово унищожаване на цели стада.

Междувременно БАБХ организира срещи с животновъдите по региони, но фермерите се питат дали не е късно за подобни инициативи. Освен чумата и шарката, други опасни заболявания като бруцелоза, птичи грип и африканска чума по свинете също представляват сериозна заплаха. Потвърден бе и първият случай на Меди-висна – заболяване, което не е характерно за България и няма разработена програма за контрол.

С наближаването на кампанията за продажба на агнета и началото на доилния сезон, овцевъдите са изправени пред нова опасност – ако млекопреработвателите откажат да изкупуват млякото, загубите ще бъдат огромни.

Въпросът е дали властите ще предприемат решителни действия, или ще оставят фермерите да се борят сами с настъпващата криза.