Според заключения на ИПИ държавните помощи под формата на данъчни облекчения и субсидии нарастват близо 4 пъти за периода 2001-2007 г, но аграрният отрасъл не се развива и дърпа икономиката назад. Във връзка с това те предлагат отпадане на данъчните облекчения и субсидиите от държавния бюджет. /!!!/ Ако си припомним определението за БВП, а именно “Брутният вътрешен продукт е мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в даден географски район”, то според ИПИ, ние, селскостопанските производители произвеждаме ежегодно все по-малко селскостопанска продукция, което оказва негативно влияние върху икономиката.

По мое мнение, количеството произведена селскостопанска продукция се влияе най-вече от климатичните условия /приемаме, че са извършени акуратно всички агро-технически мероприятия/. Бих искал да кажа на икономистите от ИПИ, че това, което може да направи една селскостопанска година провалена са именно лошите климатични условия, водещи до значителна редукция в количеството и качеството на произведената продукция. В тази връзка, смятам, че подпомагането на този сектор има за цел да даде възможност за възпроизводството му, като компенсира частично пропуснати ползи и реализирани загуби. Нека припомним, че за периода 2001-2007 г., анализиран от ИПИ, е имало 5 или 6 години с изключително неблагоприятни условия за производство на селскостопански продукти. Простено да им е на икономистите от ИПИ, за незнанието или късата памет, що се отнася до предходните лоши климатични години, тъй като те не са с нас на полето, а стоят пред своите РС-та и “анализират” нашето производство.

Също така, бих искал да припомня, че субсидиите от ЕС, от които незнайно защо се очаква светкавичен ефект, са реално в помощ на нас земеделците от близо 2 селскостопански години, не броим държавните субсидии, тъй като размерът им граничи с нищо. Ако се върнем доста по-назад във времето, когато собствеността беше възстановена и всеки собственик взе своето малко късче земя, питам, как Ви се струва рационално и ефективно ли е стопанисването на 4000 дка земя разделена на 150 къса пръснати из полето? Това е другият фактор с особено негативен ефект, който допълнително дърпа назад българското земеделие. При това положение не можем да искаме модерно земеделие и свръх производство, което да рефлектира позитивно на БВП. Не може да искате от един сектор, който е бил съсипан в годините след ’89 г. и от няколко години се опитва да възкръсне като феникс от пепелта, да бъде водещо перо в БВП само защото сектора се дотирал от държавата /да не споменаваме ниския размер на държ.субсидии/.

И вместо да правите тези излишни и подвеждащи анализи, никому ненужни, които не включват всички пряко влияещи отрасъла фактори, а поставят акцента единствено и само върху субсидии и дан.облекчения, по-добре изчакайте година-две докато станат видни за всички ползите от евросубсидиите по различни инвестиционни програми, чиято цел е да доближат поне в техническо отношение нашето до европейското земеделие. Всеизвестно е, че без нова и модерна техника, всяко производство би търпяло загуби и би било неефективно. Господа икономисти от ИПИ, наясно ли сте какъв машинен парк обслужваше отрасъла през периода, който анализирате, и продължава да обслужва стотици стопанства в страната ни, чакайки одобрение и/или изплащане на субсидия по мярка 121 ? Не смятам, че субсидиите и дан.облекчения могат да бъдат неефективни, тяхната цел е подпомагане на съответния бранш , и ако с тях отрасъла все пак буксува, в този смисъл, какво би било отново без тях, в каква посока ще поеме БВП ? Защо не се опитаме да намалим вредата от множество други, в т.ч. и гореспоменатите, фактори с пряко влияние върху земеделието ни, вместо да се отнема и малкото, което му е в помощ…? Аграрна страна като България би трябвало да залага предимно на този сектор, тъй като там е потенциала за извеждане на икономиката на по-високи нива.

Даниел Йорданов, Ямбол