След месец и половина ще има пшеници с много добри резултати, но ще има и такива с отчайващи добиви.

Да жънем безопасно


Решаваща ще се окаже технологията. Всичко зависи от това как отглеждането на пшеницата е съобразено с климатичните условия, които поставиха културите и производителите на изпитания още от есента. Това е мнението на агронома Радостин Абаджиев, с когото посещаваме пшеничните масиви на стопанството, разположени между добричките села Хитово и Воднянци. 

„Основният, важният момент при отглеждането на житните култури през настоящата стопанска година се оказва есента. Тънкостта и майсторлъкът е да се съчетаят както условията, така и посевната норма, балансирано торене, влагането на фосфор в пшениците. Има огромна разлика между пшеници, торени с фосфор и такива, които не са”, категоричен е младият мъж и отново подчертава, че всеки сорт и селекция имат специфики и изискват технология. 

В момента пшеничните посеви са чисти. Агрономът е успял да изведе всички мероприятия. Засушаването обаче в региона на селата между Добрич и Силистра продължава и това е провокирало поява на неприятели.

Радостин Абаджиев: „Имахме нападение от житна пиявица, която се появи в този период след това по-дълго засушаване. Неприятелят тръгна по добре развитите пшеници, но ние се справихме като третирахме с инсектицид”.

Въпреки че са по-редки, посевите сега са в добро състояние, няма кафява или жълта ръжда, или пък септориоза. 


Според агронома, проблем в региона се оказва невъзможността за навременно извършване на обработките още през есента, преди сеитбата.

„Беше много сухо, семената не попаднаха на нужната влага и трудно поникнаха. Като грешка на самите земеделски производители отчитам факта, че се подцени гъстотата на сеитбата. Трябваше да се завиши посевната норма, виждайки климатичните условия през есента. Малкото на брой растения не можаха да братят навреме и това доведе до редки посеви в момента. Аз по принцип съм привърженик на по-гъстата сеитбена норма”, разкрива част от технологията си Радостин Абаджиев.

Според него при добре изведени мероприятия, необходимата посевна гъстота и  нужните подхранвания, няма да има разлика между видовете селекция на полето. Всичко зависи от наливането на зърното, от самия сорт и потенциала му, смята още агрономът. 
За разлика от Варненска област, в полетата на агронома няма системна мана по слънчогледа. Съседните стопанства също не се оплакват.

Радостин Абаджиев: „Има обаче други проблеми при слънчогледа. Сеитбата беше ранна, образуваха се почвени кори след силните дъждове след сеитбата, семената се затормозиха и загубиха кълняемата си енергия”.

 Това води до по-редки посеви със слънчоглед – на места са останали по 3200-4000 бройки растения.