До 4 май в полетата на земеделската кооперация „Възраждане” в село Паскалево е имало абсолютна суша. Падналите през януари и февруари валежи са били общо 10 литра и едва са стигнали да се разтворят вложените в посевите торове.

Работов: Рапицата е най-приоритетна в моето стопанство

Това обобщи председателят на кооперацията Нели Стоянова за Агри.бг. „В готовност сме да започнем жътвата на пшеница и рапица, чакаме подходящо време, тъй като през последните дни валя и не е възможно машините да влязат в нивите”, допълни производителката.

Обичайно кампанията започва с прибиране на рапицата, но заради продължителното засушаване комбайните ще зажънат първо в площите с пшеница.

Общо 3800 дка с жито трябва да се приберат в кооперацията. „Не очакваме нещо извънредно като добиви. Нямаме заявени пропаднали площи, но като цяло тази година посевите са зле. Имаме колеги с пшеница в много лошо състояние”, коментира още Нели Стоянова. 

Кооперацията е една от малкото стопанства, в които през настоящата година се отглежда рапица. „Културата е в по-добро състояние в сравнение с пшеницата. За съжаление, я удари градушка и няма да се получат добивите, които очаквахме и които хибридите обещаваха”, допълни производителката. 

Рапицата почти излезе от сеитбооборота на земеделските стопанства в Добруджа.

През последните 10 години интересът към маслодайната култура доведе до нарастване на площите до 330 000 дка. В момента, опарени от няколко провала и разоравания на посеви, производителите се осмелиха да засеят едва 29 000 дка с маслодайната култура. Спадът е повече от 10 пъти. През предходната стопанска година площите с рапица в Добруджа са били 180 000 дка, като 60 000 дка от тях са пропаднали заради сушата.

Надеждите на тези земеделските стопани, които засяха маслодайната култура в полетата си, са за добра търговия, с която да успеят да се „спасят” от финансовия колапс, предизвикан от провала на пшеницата. 

В края на стопанската година се очертава тежък момент с изплащането на рентите. „Около 30-35 % от произведената продукция се изплаща под формата на рента на собствениците на земя. На практика обаче не е така поради безумните пазарни механизми у нас”, коментира още Нели Стоянова.

По думите й арендодателите свикнаха през последните 10 години да получават високи ренти от порядъка на 100, 110, дори 120 лв./дка, независимо от реколтата, добивите и цените.