В зърнените складове у нас към края на февруари се съхраняват 3 578 962 т пшеница, година по-рано е имало 20% по-малко – 2 884 564 т, а през 2021 година по това време са били 1 920 764 т, което е почти наполовина. 

Гласувайте: Очаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

Най-много жито има в област Бургас. Там все още залежават 448 180 т, следва област Добрич с 321 463 т, а във Варненско и Плевенско се съхраняват все още съответно 221 395 т и 211 984 т.

През миналата година пшеницата във Варненско е била наполовина – 217 827 т, в област Добрич над три пъти по-малко е била останалата продукция – 89 612 т. Подобна е картината навсякъде в страната.

Ниските изкупни цени и почти замрелия пазар, поради засиления внос от Украйна са в основата на неприятната ситуация. 

Все пак на места зърнопроизводителите са успели навреме да реализират зърното си. Такава е ситуацията в Силистренска област, която също е голям производител на зърно, но в складовете там има едва 47 180 т, докато в другите области в Североизточна България има сериозни количества стока по силозите.

Малко пшеница има в Сливенско и област Стара Загора, докато в другите тракийските области търговията определено не е вървяла. 

Общият ресурс от зърнени и маслодайни култури, с който страната разполага от пшеница, ечемик, рапица, ръж, овес, тритикале, сорго, царевица, черен маслодаен слънчоглед и оризова арпа е в размер на 13 508 241 т.

Общото произведеното зърно е малко над 6 млн. т, от които напусналите количества са 2 641 511 т, а потребеното зърно в страната е 3 434 580 т. 

Заради замрялата търговия със зърно, от началото на седмицата има протести на производителите от три области в Северна България - Русенска, Ловешка и Великотърновска. Те настояват да се спре вноса на зърно от Украйна и да бъдат направени промени в Стратегическия план.