Овощарите от Сливенско пострадаха сериозно от неблагоприятни природни явления тази година. Месеци след като за редица от тях се разбра, че няма да имат реколта и пазар, решихме да проверим как овощарите в района се готвят за зимата и за следващия сезон.

De minimis за най-малките или до достигане на тавана от 50 000 лв.?

Масово стопаните на овошки в областта обявиха нулева година още в началото на април заради студовете в последните дни на март, които доведоха до повсеместно измръзване на плодни пъпки при череши, праскови, кайсии, сини сливи, орехи, бадеми. През юли пък силна градушка унищожи и малкото останали праскови в сливенските градини.

Иван Митев, с около 200 дка градини в село Ковачите, също бе сред пострадалите земеделци. През годините той постепенно преминава предимно към отглеждането на праскови. За съжаление, тази година плодните му дръвчета изобщо не стигат до рожба – цветовете измръзват на 100%.

Останал без продукция, пазар и приходи Иван, както и много други, разчиташе на подкрепата по държавната  помощ за компенсиране на загуби на земеделски производители за напълно пропаднали площи, вследствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия.

От бранша неколкократно настояваха и призоваваха за обявяването на извънреден прием по помощта и нейното изплащане по-рано, за да не се стигне до масови фалити. Така в средата на септември от Министерството на земеделието и храните обявиха, че са осигурени 22,1 млн. лв. за компенсация на всички пострадали от природни явления стопанства тази година. Изплащането на помощта по график трябва да се осъществи до 27 октомври.

Някъде преди десетина дни получих помощта”, споделя с облекчение Иван Митев пред Агри.БГ и добавя, че средствата ще отидат за подготовката на следващия сезон.

Да, тези пари са важни, за да можем да подсигурим градините си. Предстоят пръскания и резитби, а други приходи нямаме. Поне при мен пораженията бяха на 100%, нямах реколта, съответно и пазар”, заявява овощарят.

Производителят на плодове от Сливенско споделя още, че след 20 ноември, че започнат резитбите, което няма да е лесна задача, тъй като няма работници. Предизвикателствата в сектора сякаш никога не свършват, но Иван се моли най-вече природата да е милостива.

Неговите праскови влязоха в черната статистика на по-слабото тазгодишно производство у нас, но гледайки официалните данни далеч не са само те. В оперативния анализ на агроминистерството към 05.10.2023 г., когато за последно са отчетени добивите от културата, се вижда, че продукцията от праскови е с близо 56% по-малко спрямо предходната година, възлизайки на 12 098 тона при 27 271 тона по същото време на 2022 г. 

Всъщност картината не е добра като цяло при трайните насаждения. Последните оперативни данни към 12.10.2023 г. масово са с минусов знак. „Вследствие на по-късно прибиране на реколтата и като цяло по-ниски средни добиви (с изключение при сливите), на този етап производството на сливи, малини, винено и десертно грозде, ябълки, круши и орехи изостава с между 2,5% (сливи) и 50,3% (орехи) на годишна база”, констатират от Земеделското министерство.