Необичайно дългото задържане на горещини в Северозападна България изправя пчеларите пред допълнителни изпитания.

Чудо за три дни ли бяха проверките за виртуалните стада?

„Пролетта и в началото на лятото си мислях, че 2021 година ще бъде по-благосклонна към нас, пчеларите. И нещата вървеха добре до съвсем скоро. При първата гореща вълна, която по-скоро е типична за южните райони, отколкото за нас, които сме на север от Балкана си мислех, че една такава кратка аномалия бихме могли да преживеем. Така и стана, но сега от цяла седмица вече живакът в термометъра упорито катери все по-нагоре и по-нагоре. Това ме кара да наблюдавам кошерите ежедневно и да се грижа да има достатъчно вода за пчелите“,  разказва пчеларят Кирил Богданов.

Миналата година заради сушата той вече е предприел някои важни мерки. Пчелинът, който преди оставял на открита площ, сега е до дървета и е ориентиран така, че сянката им да пада върху кошерите точно в най-горещите часове т.е. около обяд и в ранния следобед. Окосил е тревата и я поддържа ниска, за да не спира движението на въздуха около кошерите.

„Да, миналата година ме научи на някои неща и то по трудния начин. В един от горещите дни забелязах, че на няколко кошера почти целите рояци бяха излезли отвън и увиснали на прелката като грозд. Извиках мой по-възрастен колега и приятел, за да види какво се случва. Той веднага се ориентира и ми обясни, че това е заради жегата и тесните вентилационни отвори на тези кошери. Така ги произвеждали. Пчелите пък полагали усилия да се справят с положението – да вентилират кошера и да носят вода, но това пък спирало същинската им работа“, обяснява Кирил.

Още в късна есен преместил рояците в други кошери, а сега държи непрекъснато отворени отворите на дъното и на капака. Самите кошери пък са повдигнати така, че и под дъното да може да минава въздухът. Тъй като наблизо няма подходящ естествен водоизточник, той е оборудвал с външни поилки, в които поддържа непрекъснато с чиста вода. Това е необходимо не само за комфорта и здравето на пчелите през лятото, а и за да осигури залагането на повече пило и възпроизводството на т.н. зимни пчели, които трябва да бъдат заложени точно през август и септември, за да има здрави и силни кошери и в началото на следващата пролет.