Киселите сулфатни почви имат специфичен оранжев оттенък и склонност да убиват околната среда и рибата. Човешката дейност и климатичните промени ускоряват образуването на все повече такива почви. Това налага възможно най-бързо да се оцени ролята, която геохимията (науката за състава, законите за разпространението и миграцията на химичните елементи на Земята) и микробиологията играят в този процес, за да се открият ефективни стратегии за смекчаване на последствията, алармира учен от шведския университет Linnaeus във Векшьо. 

Технологични карти: Лук, чесън, моркови и картофи

Обширните изследвания на д-р Андерс Джонсон по крайбрежието на Швеция показват широко разпространение на “отвратителните почви”. В неговата докторска дисертация се разказва за микробиологията на киселите сулфатни почви, които се определят като “най-отвратителните почви на Земята” заради заплахата, която представляват за екосистемите. 

Киселите сулфатни почви стават активни, когато богатите на сулфиди седименти, които обикновено се срещат в съвременните или исторически крайбрежни райони, са изложени на кислород, или чрез естествена, или чрез човешка дейност. Това задейства химични реакции, ускорени от местните микробни общности, които понижават pH на почвата и отделят вредни киселини и метали.

Когато вали или се топи сняг в тези райони, натрупаната киселина и разтворените метали се измиват в близките водни тела, което в достатъчно високи концентрации може да убие растения и риба, казва Джонсон. 

Алуминият е един от основните тежки метали, които този тип почви отделят. Високите концентрации на алуминий във водоемите водят до смъртта на рибите, тъй като металът се свързва с хрилете на рибите и им пречи да получават кислород от водата.
По този начин масовото измиране на риба, което се случи в Северна Швеция, беше пряко свързано с киселина и метали, освободени от кисели сулфатни почви. В допълнение, някои влажни зони в цялата страна наскоро са претърпели необясним мор на риба, който може да се свърже с киселинните сулфатни почви. Тезата на Джонсън се основава на изследване на 2000-километровото крайбрежие на Швеция.

Швеция и Финландия имат най-голямото присъствие на бореални кисели сулфатни почви в света. Доклад от 2002 г. от Финландия установи, че киселинните сулфатни почви са отговорни за повече киселини и метали, изпускани в околната среда, отколкото цялата финландска индустрия.

Обхватът на тези почви в Швеция все още не е напълно известен, но както отбелязва Джонсон, изследователите са наясно с големи площи от такива почви в северната част на страната и се смята, че те се разширяват в южна Швеция.

Киселите сулфатни почви в Швеция ще се превърнат в много по-голям проблем, тъй като сушите стават по-чести и влажните зони се отводняват за селско стопанство, предупреждава Джонсън.

Най-добрата стратегия, която познаваме в момента, е да предотвратим окисляването на тези почви на първо място. Веднъж започнал процесът е много трудно да се спре. Да знаем къде са тези почви е един от начините да избегнем тяхното безпокойство, заключава ученият.

Ерозията на почвата в Европа 

На 22 октомври тази година на форума на Европейската почвена обсерватория бе представен доклад за състоянието на почвите в Европа към днешна дата. Според учените състоянието на почвата е тревожно, тъй като деградацията на почвата се е влошила значително през последните години, така че са необходими незабавни действия за подобряване на ситуацията и възстановяване на почвата.

Деградацията на почвата може да бъде причинена и от механично смесване на почвата, което е обичайна практика в селското стопанство. Това явление се нарича ерозия на почвата и може да засегне значително култивираните полета. Познаваме също ветровата ерозия и прибирането на реколтата.

От доклада става ясно още, че в земеделските райони съдържанието на органичен въглерод в почвата, което е от съществено значение за поддържането на здрава почва, намалява. Изчислено е, че между 2009 г. и 2018 г. 70 милиона тона органичен въглерод са били загубени от минералните почви на земеделските земи в ЕС и Обединеното кралство.



Вижте още:

Агроном от Румъния: No-Till земеделието е бъдещето

Лозари: Заради сушата трябва да се променят резитбите в лозята

Важен срок за кандидатите по агроекологичните и биологични интервенции