Да жънеш със сърп и паламарка, след това да овършееш снопите с каменен валяк и да минеш сламата с диканя - това е било ежедневието на стопаните в Добруджа преди век по време на тежката жътва. Земеделски производители от Добричка област се събраха на „Добруджански харман“ край село Гурково, за да пресъздадат обичаите на полето, с които нашите прадеди са благославяли новата реколта.

Готови ли сте? Стартират теренните проверки

Ритуалът започна в нивата с лимец на земеделския стопанин Тодор Моралийски. Както повелява традицията, първите снопове от древното жито бяха зажънати със сърп под съпровода на бавните жътварски песни, представени от фолклорни състави от региона. 

„Решихме да възстановим стара традиция. Не само жътвата на полето и ритуалите, а искаме да превърнем днешния ден в празник на жътварската песен“, сподели Моралийски. Първите снопове лимец бяха откарани с каручка до хармана, където малки и големи станаха свидетели на вършитбата.

Каменен валяк или т.нар. токмак мина върху снопите, за да събори житото. „Обира се зърното и се отвява, а след това се отделя. Останалата плява се разстила и с диканята се минава отгоре. Така острите кремъци нарязват на ситно сламата за животните“, връща се в спомените си Стефан Неделев от с.Гурково и допълва: „Това съм правил на хармана, качвал съм се на диканята, всичко сме участвали в жътвата. Жънехме на ръка, със снопове и паламарки, а после - на диканята. Това беше обаче до 1955 г., когато настана масовото коопериране“. 

През миналата година заради сушата добивът от лимец при Тодор Моралийски е бил под 100 кг/дка. През тази година очакванията на фермера са за над 200 кг/дка. Най-високите му резултати са били 250 кг/дка лимец. Стопанинът отглежда още спелта, ръж, овес и пшеница. От тях произвежда различни видове брашно.