Лук са консумирали още в Древен Египет, Китай и Персия.
 
Днес популярността му не стихва, като площите за неговото производство в цял свят се оценяват на над 37 млн. дка, пише порталът The Daily Records, подреждайки най-големите в сектора.
 
Китай
Със своите 20 млн. тона лук годишно китайците имат и най-голям процент от общата световна продукция. За това предразполагат както обширните площи, така и високият темп на нарастване на населението. Страната предприема различни мерки, за да изхрани своите хора. Неслучайно залага много на механизацията, за да повиши продуктивността на производителите.
 
Индия
Страната е на второ място по гъстота на населението. На селскостопанския сектор се падат 18,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), който има основен принос за месната икономика. Въпреки многочислеността си индийците успяват да произвеждат достатъчно, за да се изхранват и дори им остава излишък за износ. Ето защо Индия се нарежда на второ място по производство на лук, достигайки 8,1 млн. тона на година.
 
 
САЩ
Въпреки че селското стопанство допринася за по-малко от 1% за икономиката на страната, САЩ е една от най-големите износители на храни в целия свят. Тя е и една от страните с най-големи обработваеми площи. Повечето стопани са големи земеделски производители, които съставляват малка част от населението. Производството на лук е достатъчно, че да покрие както собствените нужди, така и да остане за износ. То се оценява на 3,3 млн. тона годишно. 
 
Пакистан
Селското стопанство на пакистанците допринася за 20% от техния БВП. Първият тласък е дошъл със Зелената революция през 60-те и 70-те години на миналия век, като днес в агросектора работят над 43% от населението. Страната се нарежда на четвърто място по производството на лук, достигайки 2 млн. тона годишно.
 
Турция
Лукът се превърна в символ на икономическата криза в Турция. Властите там провеждат т.нар. лучени операции, нахлувайки в складовете и обвинявайки производителите, че крият реколтата си, за да повишат изкуствено цените. Страната произвежда близо 2 млн. тона лук, а земеделските стопани са сред основните участници в икономиката на страната с принос от 9% към БВП.
 
Иран
Мнозина свързват страната главно със залежите на петрол, но тя е също водещ производител на лук. След наложените икономически санкции иранците инвестират сериозно в биотехнологиите, за да увеличат резервите си от храни. От тези съвременни платформи се възползват и производителите на лук, които годишно изкарват 1,8 млн. продукция.
 
 
Египет
Въпреки че живеят в една пустинна африканска страна, египтяните се гордеят със своите напоителни системи и проспериращо земеделие. Сред зеленчуците, които произвеждат както за вътрешния пазар, така и за износ е и лукът. Той е традиционна култура за местните още от Древността, като днес годишната реколта се оценява на 1,72 млн. тона. 
 
Русия
Руснаците са осми по производство на лук, но четвърти в света по обработваема земя, която заема впечатляващите 1,2 млн. кв. км. Традиционен износител на зърно, през последните години Русия набляга и на зеленчукопроизводството. Голям е делът на лука, който се изчислява на 1,71 млн. тона годишно.
 
Бразилия
Бразилците са сред водещите износители на различни хранителни продукти, затова неслучайно селското стопанство допринася за голяма част от БВП. В момента те произвеждат близо 1,3 млн. тона, като се очаква цифрата да нарасне с усвояването на все повече девствени земи.
 
Мексико
Мексиканците се славят със своя фасул, царевица и чушки, но лукът също не им отстъпва по количество и популярност. Годишната реколта се оценява на 1,2 тона годишно – предостатъчно както за задоволяване на собствените нужди, така и за експорт.