България е една от страните в Европейския съюз (ЕС) с най-малко площи, предвидени за биопроизводство, сочат последни данни на Евростат. За сметка на това страната ни отбелязва рекорден относителен растеж на земите с това предназначение - над 100% за периода 2012-2018 г., за който е изготвена статистиката. В данните на европейската служба са включени както вече биосертифицираните терени, така и тези в преход.

Колко био са биохраните на пазара?

Биопроизводствените площи у нас са 2,6% от общата площ на обработваемата земя към 2018 г. Това ни поставя на едно ниво с Обединеното кралство и Ирландия, а след нас са само Румъния (2,4%) и Малта (0,4%). Първенци в ЕС са Австрия, Естония и Швеция, със съответно 24,1%, 20,6% и 20,3%. Средното ниво за страните от общността е 7,5%. Общо в Съюза 13,4 млн. ха са предвидени за биопроизводство.

Площи за биопроизводство

Източник: Евростат

България се изкачва по-нагоре в класацията, като към 2018 г. е разполагала със 128,8 хил. ха биопроизводствени площи. По този показател след нас остават Белгия, Ирландия, Хърватска, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Словения.

Първенци са и най-големите по територия държави - Испания, Франция, Италия, Германия, със съответно 2,25 млн. ха, 2,03 млн. ха, 1,96 млн. ха, 1,22 млн. ха. Четирите страни заедно надхвърлят половината от всички биологични площи в ЕС.

Същевременно страната ни бележи най-големия относителен ръст в земите, предназначени за биоземеделие - те са се увеличили с 229% за периода 2012-2018 г. Две държави - Обединеното кралство и Полша намаляват собствените си терени за биопроизводство с над 20%. За същия период средният относителен дял биоплощи в общността се покачва от 5,6% до 7,5%.

Дял биопроизводствени площи в ЕС

Източник: Евростат

Биопроизводството идва от биосертифицираните земи, докато тези в преход към сертификация могат да насочат какъв е очакваният потенциален ръст на продукцията от сектора в следващите години.  В България делът на площите в преход е близо 35% от всички биопроизводствени терени. Преди нас по този показател са Гърция, Кипър, Ирландия, Хърватска и Румъния.

За мярка 11: Плащането и кандидатстването ще става по новия биорегистър

По отношение на биологично отглежданите говеда, прасета и дребнопреживни, страната ни отчита ниски дялове спрямо общия брой селскостопански животни. Едва 1,5% от едрия рогат добитък е предназначен за биопроизводство. За прасетата този дял клони към 0%, а при козите и овцете е 1,8%. С най-голям процент биологично отглеждани животни се представят Швеция, Гърция, Латвия и Австрия.

Южната ни съседка е първенец по брой биоговеда спрямо общото стадо на страната, като делът им е близо 24%. При свинете никоя от европейските държави няма кой знае какъв уклон към чисто отглеждане, а първата в списъка - Дания, може да се похвали с едва 3,9% биологично отглеждани прасета.

Козите и овцете позволяват най-лесно да бъдат постигнати целите на органично производство, затова тук и делът на биоживотните е най-голям спрямо общия им брой. Първи тук са Латвия и Австрия с по 35% биологично отглеждани кози и овце. С най-много биоживотни в абсолютно измерение се отличават Франция - с близо 2,5 млн. глави, и Гърция - с почти 2 млн. глави.

Броят на биопроизводителите в България вече е около 6 000, като продукцията им постоянно се увеличава. У нас се предлагат органични свежи зеленчуци, плодове, подправки, масла, месо, мляко, яйца, ядки, вино. Вече функционира и нов регистър, в който се вписват задължително всички биологични производители, преработватели, търговци и вносители.

Министерството на земеделието създаде самостоятелна дирекция "Биологично производство". В последните месеци на 2019 г. стана ясно, че след тригодишен застой и положителен доклад от Брюксел, най-накрая е размразена мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР, по която се очаква да бъдат преведени допълнителни 40 млн. евро за родните фермери.

ВИЖТЕ ОЩЕ: