Тази седмица Брюксел се завърна към редовната си работа, но с доста бавно темпо що се отнася до новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., коментира Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин.

Реформата на ОСП - това, което Европарламентът не успя да довърши

В сряда Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент (ЕП) се събра, за да обсъди общия бюджет на ЕС за финансовата 2020 г. На дневен ред стои и въпросът как евродепутатите смятат да продължат с реформата в ОСП.

Според Матюс единият вариант е членовете на Комисията по земеделие да одобрят работата на предшествениците си и да изпратят докладите им за одобрение от ЕП. По-сложният сценарий е досегашните предложения за реформа в ОСП да бъдат преразгледани.

В доклад на Euroactiv от края на месец юли се твърди, че координаторите на Комисията по земеделие са склонни по-скоро да поемат по средния път, като предложенията за реформа бъдат отворени за нови изменения, но без радикални промени. По думите на професора обаче това едва ли ще се постигне лесно.

Той определя като важен фактор за забавяне на реформата в ОСП това, че новият еврокомисар по земеделие едва ли ще стане ясен до края на месец октомври. Малко вероятно е също така скоро да се постигне споразумение за следващата многогодишна финансова рамка.

Ето защо, предложенията на Комисията по земеделие за ОСП след 2020 г. стоят на изчакване. С бавни стъпки се движат и проектите за стратегически план, който всяка европейска страна изготвя в момента.

Алън Матюс: „Безнадеждно нереалистично е държавите членки да предадат на Брюксел проекта си за стратегически план до края на годината, какъвто е крайният срок, определен в Проекта за регламент.“

Матюс припомня, че процесът по разработване на стратегически план протича в две стъпки. Първо се изготвя SWOT анализ от изследователски институт или консултантска фирма, които получават обратна връзка от всички заинтересовани страни.

Следва избирането на външен оценител, който разглежда отразените в SWOT анализа нужди на всяка страна членка и процедурите за включване на заинтересованите страни в процеса на обсъждане.

Алън Матюс: „Публичната информация за това, докъде са стигнали страните членки с подготовката на стратегическите си планове, е много оскъдна.“

Според професора би било много полезно да се проследи целият процес на изготвяне на тези стратегически планове. Например общоевропейски екип, който разполага с необходимите ресурси и кореспонденти, може да поддържа уебсайт, където да бъдат документирани стъпките на всяка страна членка, предлага ирландецът.

Следете темата и на cap4us.agri.bg