Пепо Петров, изпълнителен директор на Фондация за околна среда и земеделие, направи анализ на състоянието на биологичното земеделие в България в рамките на проведения регионален форум „Фермата“ в Плевен. В експозето си Петров обърна внимание на агроекологичните плащания по мярка 214 за биологично земеделие.

 

„В новия програмен период се предвижда подпомагането за биологично земеделие да бъде в отделна мярка, но на този етап е част от подпомагането по мярка 214 - „Агроекология“, съобщи Пепо Петров. Той припомни на аудиторията обхвата на агроекологичната мярка като подчерта, че тя е компенсаторна. Петров направи анализ на развитието на биосектора в България през последните 10 години. „Растежът от 2006 до 2012 г. в биопроизводството е десетократно.

 

На този етап биопроизводителите са в Южна България като напоследък тенденцията е към увеличаване на техния брой и в Северна България. Много тревожна, обаче, е тенденцията по области на дейност – най-големият процент е съсредоточен в производството, а процентът на събиране, преработка и търговия е нищожен“, заяви Петров. И подчерта, че амбицията на биопроизводителите в България е да се увеличи делът на преработката на биологична продукция до краен продукт, който да бъде предложен на пазара.

 

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА!

 

 

От представения анализ стана ясно, че в сектора на трайните насаждения най-висок е делът на биопроизводството на черупкови и костилкови. Билогичните лозя в България са 9%, приблизително толкова са ягодовите и малиновите насаждения, отглеждани по биологичен начин. В сектора на животновъдството почти половината от биопроизводството е на овце и кози, почти толкова е делът и на биопчеларството. Анализът показва, че процентът на биологично отглеждани бройлери, прасета и крави е нищожен. При етерично-маслените култури безапелационно на първо място като процент (63%) на биоотглеждане е лавандулата, следвана от маслодайната роза (20%).

 

„Биопроизводителите финансират производството си основно със собствени средства като се насочват към традиционни за страната култури. За разлика от конвенционалните, в биологичните земеделски стопанства се залага предимно на качеството, което се контролира от акредитирани контролни органи и обхваща целия производствен процес. Все още, обаче, липсва добре работещо преработвателно звено и секторът е ориентиран основно към износ на биосуровини.

 

Това не позволява добавената стойност от произведената биологична продукция да остава при местните оператори“, обобщи изводите Пепо Петров. По думите му за успешното развитие на биологичното производство в България е необходимо налагането на регионален подход, както и съдействие от страна местните власти за затваряне на цикъла на производство на основата на сдружения, обединения и партньорства в биопроизводството.

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!