България и Китай подписаха двустранен протокол за търговия с белен слънчоглед, така че български производители да могат свободно да изнасят такава продукция на най-големия азиатски пазар.
 
 
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и посланикът на Китай у нас  Джан Хайджоу подписаха протокол за фитосанитарните изисквания към износа на белено слънчогледово семе. Това стана на церемония в Министерски съвет в присъствието на премиeра Бойко Борисов и председателя  на Държавния съвет на Китайската народна република Ли Къцян, съобщи пресслужбата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
На 7 юли страната ни ще бъде домакин на седмата Среща на върха във формата „16+1“ с държавните ръководители на Централна и Източна Европа, и Китай.
 
„Вносът на определени продукти в Китай е съпроводен от издаването на двустранни. България е стартирала 28 процедури, от които 5 вече са финализирани. Очакваме в рамките на днешния ден да подпишем и протокола за белен слънчоглед между България и Китай“, каза пред БНТ Васил Гелев, директор на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в оластта на селското стопанство между Китай и Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
 
Снимка: МЗХГ
 
Според протокола, изнасяното за Китай българско белено слънчогледово семе трябва да съответства на фитосанитарните закони и разпоредби на двете страни. По време на растежа на слънчогледа и на съхранение на слънчогледовите семки БАБХ трябва да проверява и открива карантинните вредители, които са значими за Китай. Тези инспекции трябва да се правят на полето, в преработвателните предприятия и в складовете.
 
Изнасяният белен слънчоглед е необходимо стриктно да се сортира и филтрира, за да се гарантира, че отсъстват насекоми, почви, плевели и други растителни остатъци. За всяка отделна пратка БАБХ ще издава официален фитосанитарен сертификат, като в него изрично се посочва произходът на слънчогледовото семе.   Изнасяното количество трябва да е опаковано в чисти, хигиенични и вентилирани нови опаковъчни материали, които отговарят на китайските фитосанитарни изисквания.
 
Интересът на Китай към България е сериозен, а за седемте месеца от шестата лидерска среща досега е постигнато много. Вече е изграден павилион, който представя селскостопанските продукти от България и ЦИЕ.Предстои създаването налогистичен хъб „16+1“ за страните от инициативатав пристанището на Шенжен. Инвестицията там е на стойност над150 млн. долара. 
 
 
Според Васил Гелев е пресилено да се говори за забрани за внос на някои стокив Китай.
 
„Вносът на определени продукти е съпроводен с издаването на двустранни протоколи между съответните страни. България е стартирала 28 такива процедури, от които са финализирани пет“, уточни директорът на Центъра.
 
Той подчерта, че китайският пазар е ценен за всички производители от ЦИЕ, тъй като дава стабилности възможност за дългосрочно увеличаване на производствения капацитетна компаниите, без да е необходимо първоначално те да извършват износ наголеми количества продукция.
 
 
Има ограничение за влагането на розово масло от роза дамасцена в хранителни продукти на китайския пазар, като се изисква изписването му върху етикетите, като необходим реквизит. Липсата на такова обозначение е пропуск в системата, довел до спирането на продажбата на някои български храни на китайския пазар.
 
„Това е една процедура, която е чисто технологична, не изисква никакви по-специални мерки да бъдат предприемани. Всички критерии са изпълнени. Така че предстои простото му вписване в регистрите на Китай“, обясни Васил Гелев.
 
Той припомни, че България е на 15 място в листата на страните-износителки на вино за Китай.
 
„През 2017 г. има увеличение на броя бутилки изнесено вино с повече от 130% по данни на китайските митници. Съотношението цена-качество, което имаме, е изключително добро. Изнасяме добри количества мед, бутилирана вода, натурални сокове. Широка е гамата от стоки, които се изнасят от България и от ЦИЕ за Китай, както и обратното“, допълни директорът на Центъра.