Аз съм много доволна от българските сортове пшеница, споделя пред Агри.БГ Лиляна Цокова, управител на Земеделска кооперация "Надежда-95" в село Огняново.

Обследват пшеницата в житницата на България

Дългогодишният представител на зърнения сектор отговаря за производството на житни култури на площ от 7000 дка. Тя гледа рационално и следва добре изпитани и утвърдени във времето практики в земеделието, но смята, че е важно да бъдеш гъвкав, да експериментираш със сортове и технологии. Въпреки това изводът, до който Лиляна е стигнала, е, че българските сортове, ориентирани за нашите географски ширини и почвени условия, продължават да са едни от най-добрите.

Есенниците на кооперацията в Пазарджишко са добре към този момент. Така е било и през миналогодишната кампания. За разлика от много региони на страната, в Огняново пшеницата дала много добри добиви за региона. Площите не са поливни, но сортовете са добре подбрани, което е особено важно по думите на зърнопроизводителката.

Лиляна Цокова: Много съм доволна от български сорт, които гледам от години и преди беше широко популярен у нас. Сега е изместен от външни сортове. Това е сортът Енола.  

„Енолата масово се сееше преди в страната, а сега даже не могат да се намерят базови семена. Премина се на други сортове, които дават хубави добиви, но повечето са фуражни. А Енолата има хлебопрекарни качества“, допълва фермерката. 

Предимно заради стремежа към по-високи добиви и у нас все по-често се залага на вносни сортове, с характеристики за устойчивост, но това не винаги е правилното решение, показва дългогодишната практика на Лиляна.

Лиляна Цокова: Всяка година пшеницата ни е е много търсена, защото се е доказала с качеството си. Много бързо я продавам и на добри цени.

Тя е категорична, че при суха година вносните сортове не се представят толкова добре. „Лошото е, че не подновяват Енолата, много трудно се добива“, съжалява производителката и споделя за резултатите, които постига в Пазарджишко с този сорт пшеница:

„Миналата година имах 700 кг/дка. Имах и площи с българския сорт от Садово, там пък добивът ми беше около 600 кг/дка. При едни и същи климатични условия, еднаква обработка на земята и характеристики на почвата, все пак Енола е първенец в нашите ниви", посочва Цокова.

Сушата е основен фактор за търсенето на алтернативни решения в зърнопроизводството, смята тя. Скромно не изтъква себе си като експерт и вярва, че най-добрата рецепта за успех е преди всичко работа. Философията ѝ на управление е класическа и ориентирана към нашето земеделие, също като сортовете, от които е доволна, затова и добрите резултати са налице.