Пандемията от Covid-19 оказа огромен негативен ефект не само върху икономиката на редица държави, но и върху тяхното селско стопанство. От една страна пандемията оказа влияние върху цените на земеделската продукция, което пък удари приходите на фермерите. От друга страна  - разходите за производство удариха нови рекордни нива. Резултатът от всичко това е показателен - фалит.

АgriАнализ: Агробизнесът в условия на глобална инфлация

Преди Covid-19 фермерите също имаха доста проблеми -  три поредни сухи години, множество законови промени и нови изисквания, АЧС и т.н. След избухването на пандемията обаче рязко спаднаха възможностите за покупки и продажби на фермерите по целия свят. Това рефлектира и върху крайните цени, а съответно и върху техните разходи. 

Въпросът обаче сега е какви са последиците от Covid-19 и как фермерите се справят с по-високи разходи в земеделието?

Има два показателя, които позволяват краткосрочен поглед върху развитието на фермите - от една страна, броят на животновъдите, регистриран два пъти годишно. От друга страна, броят на земеделските фалити, обяснява д-р Олаф Зинке в свой анализ за Agrarheute.com.

Агринар: Какви са прогнозите за цените на пшеницата, царевицата и месото

За една година: почти 4000 млекопроизводители обявиха фалит в Германия

Пандемията удари най-силно млекопроизводителите и фермите за свине. За разлика от зърнопроизводителите, те трябваше да се справят с лошите приходи и скокообразните разходи. В допълнение към високите разходи за енергия и всички експлоатационни ресурси, тези стопани се сблъскаха и с високи цени на зърното, които изстреляха разходите за фураж до небето, обяснява Зинке.

В Германия тези ферми бяха предимно на червено - и това е видно от данни, предоставени от аграрното ведомство в страната. 

Източник: AgrarHeute.com - От декември 2019 г. до декември 2020 г. броят на млекопроизводителите е спаднал с почти 4000

 

“Ако вземем 2019 г. за отправна точка, тогава броят на млекопроизводителите е спаднал от 61 000 на 57 300 между декември 2019 и декември 2020. Само за една година 3800 млекопроизводители затвориха вратите на фермите си. Проста сметка показва, че това е фалит на 10 компании дневно.

А ако се върнем към лошата суша през 2018 г. и вземем нея за отправна точка - икономическите последици, от които много млекопроизводители все още се възстановяват - тогава спадът в млечните ферми в Германия дори достига около 10 000 към декември 2020”, анализира експертът.

Ситуацията у нас

Не по-различна е картината в България. Наскоро Агри.БГ организира уебинар на тема “Как ОСП се бори с негативните икономически последствия от Covid 19?”. По време на събитието агроанализаторът Стилиан Гребеничарски беше категоричен, че част от неефективните млечни ферми ще отпаднат вследствие на пандемията. А това от своя страна ще вдигне цените на млякото.

“В България продължава проблема с рентабилността на млечните ферми, което аз очаквам да окаже влияние върху техния брой във времето, при покачващата се инфлация. Така че част от тези неефективни стопанства, въпреки публичното подпомагане, няма да останат на пазара, включително и част от преработвателите. Това от своя страна ще доведе до допълнителен тласък нагоре в цените на млякото”, обясни експертът.

Източник: IFCN

 

Същата е ситуацията и в месодайния сектор. Въпреки че нивата в числеността на броя на свинете и в България вече почти достигат тези преди епидемията, проблемът, пред който свиневъдите и говедовъдите се изправят в момента е много сериозен.


“Тепърва браншът ще усеща по-силно натиск върху разходите си от гледна точка на поскъпващи фуражи и агросуровини”, каза Гребеничарски.

Като възможност за производителите, експертът посъветва фермерите там, където има необходимите условия, по-добра позиция най-вероятно ще имат фермите, които прилагат пасищно отглеждане на животните. 

“Също така по-високата цена на месото променя търсенето на потребителите от това към по-качествени продукти към оптимизиране на техния бюджет. Съответно производителите почват да се конкурират, което означава изтегляне от сегмента на премиум месо и мляко”, заключи Стилиян Гребеничарски.