„Въпрос на време е зърнените „коридори на солидарност“ да се стеснят до пукнатини“, написахме през февруари, надявайки се, че нашето правителство най-накрая ще разбере, че евтиното украинско зърно не е само наш проблем. Това пише в свой текст украинската журналистка Юлия Самаева в сайта https://zn.ua/ Агри.БГ го публикува без редакторска намеса. 

Мит ли е ниската цена на украинското зърно?

Така и стана. Словакия, Полша и Унгария спряха едностранно вноса на украинско зърно, а България обяви подобни намерения.(текстът е публикуван на 18 април, ден преди България официално да потвърди решението си за временна забрана на списък от продукти от Украйна - бел. ред.). 

Разбира се, Европейската комисия веднага реагира, като отбеляза, че страните членки на Европейския съюз не могат да решават подобни въпроси едностранно. 

И украинската страна се втурна да преговаря със съседите си, за да коригира ситуацията. Но дали ще успее? Градусът на напрежението се покачва от есента на миналата година, местните производители буквално с телата и машините си спираха камиони с украинско зърно, блокирайки пътищата. 
Местните власти обещаха на производителите, че ще намерят решение на проблема и в крайна сметка не намериха нищо по-добро от блокиране на вноса от Украйна. Свикнали сме, че корупцията е само наш вътрешен проблем, но сега тя доведе до съвсем реални „външни“ последствия. Страната (Украйна - бел.ред.) буквално е обвинена в непазарно поведение на бизнеса си и отчасти с право. 

Какъв е проблемът?

Дори миналата година беше ясно, че въпреки глобалното покачване на цените на пшеницата, половината от украинското зърно, което е толкова трудно за износ от страната, се изнася с неадекватна отстъпка. 

Супер евтиното украинско зърно, което се появи на европейския пазар, значително намали печалбите на местните производители, те просто не са в състояние да се конкурират нито по цена, нито по количество с украинското зърно.
При средна цена на пшеницата на световния пазар от $362/тон, нашата пшеница се продаваше на $222 в Полша, $233 в Унгария и $200 в България.  


И въпреки че от самото начало става дума за транзит през страните от ЕС, разликата в цените се оказва твърде атрактивна, за да не се нареждат схеми около нея. 

Те обаче щяха да бъдат невъзможни, ако схемите за износ на съмнително евтино зърно от Украйна бяха блокирани своевременно и беше изпълнено споразумението за транзит.

Според Rzeczpospolita, полската прокуратура вече разследва  най-големите полски мелници, които чрез фалшиви документи са се снабдявали с украинско зърно с най-ниско качество вместо произведено в Полша. 
От тази подмяна те са реализирали по предварителна оценка печалба в размер на 1,5 млн. злоти. 

За съжаление това не е единственото подобно разследване.

В търсене на допълнителни аргументи в защита на собствения ни пазар бяха повдигнати и въпроси за качеството на нашия продукт. Твърди се, че украинското зърно се отглежда на "химия", която отдавна е забранена в ЕС. Е, може и да има такива случаи. А редовното споменаване в заглавията на западните медии на „украинско зърно със забранени пестициди“ със сигурност не е от полза за външната търговия.

Но проблемът не е само в пестицидите. В материалите на полската прокуратура украинското зърно се нарича "техническо" с бележката "използвано за изгаряне и производство на пелети". Нещо ново на този свят, не твърда или мека пшеница, не лимец, не някакви сортове, дори не фуражни, а технически. 

Според разследващите тази класификация е измислена от украински доставчици с една цел - да се избегнат проверки на качеството, тъй като дори фуражът преминава ветеринарен контрол, да не говорим за потребителското зърно, а техническото зърно не подлежи на никакъв контрол. 
Интересна подробност, макар и само защото, когато анализирахме нашите доставки на пшеница, не видяхме там никакво „техническо“ зърно, то го няма в кодификацията. Това означава, че стоките пътуват от Украйна с поне два пакета документи - за излизане и за влизане. Сигурена съм, че и полският прокурор разбра това.

Как се решава този проблем?

Виждайки неадекватно ниски цени на нашето зърно, ние изпратихме запитване до ресорното аграрно министерство с молба да ни разяснят ситуацията. Разбира се, не съдбата на полския фермер ни тревожеше, ние се тревожехме, че украинският фермер, чиято продукция и логистика поскъпнаха, получава нищожна сума за зърно, която често не покрива разходите за прибиране на реколтата.

Отговорът на министерството порази с явна икономическа неграмотност и безразличие към проблема. Това може да се обясни с факта, че сегашният министър на агропромишления комплекс Микола Солски е един от съоснователите на украинския аграрен холдинг, който освен всичко друго се занимава и с търговия на зърно. 

Това означава, че министърът може да лобира за интересите на търговците, въпреки проблемите на някои малки производители. 

В световен мащаб проблемът е в това, че експортната стойност като такава не представлява голям интерес за държавата. Това не е внос, който може да се облага с данъци, а те искат и възстановяване на ДДС.

И тъй като никой в Украйна все още не се интересува от изтеглянето на печалби към други юрисдикции с цел да се плащат по-ниски данъци тук, то правителството не обръща особено внимание на друго, освен връщането на печалбите в чуждестранна валута. Не се интересуват много от факта, че дори тези приходи могат да бъдат по-високи, ако зърното не се продава с отстъпка. 

Изчислихме, че ако обемът пшеница, продадена през втората половина на 2022 г. на цена от $50-150/тон, бъде изнесен на средната пазарна цена, само валутните приходи на страната ще бъдат със $750 млн. повече.

Неприемливата история за "черното зърно" с откровена престъпност завърши буквално с нищо. 

Данъчните предупредиха митничарите за стотици съмнителни фирми, които изнасят зърно, но митническите служители, както и Бюрото за икономическа сигурност (БИС), не реагираха и пуснаха партидите извън страната. 

В резултат на това откровената схема се нарича "подозрителна небрежност". Митничарите и членовете на БИС бяха заплашени с уволнение, а всички участници бяха призовани да се включат в различни работни групи и ползотворно сътрудничество.

Никой не помни оздравителните референтни цени. И дори инициативата на правителството за въвеждане на минимална експортна цена на зърното, обвързана с борсовата цена на световния пазар, също зацикли. Точно преди месец писахме, че Министерският съвет работи по това, е, статутът не е променен. 

Имаме някакъв селективен "турбо режим" и той е включен изключително за някакви глупости. Дори има обяснение защо, тъй като в инициативата бяха ангажирани пазарни участници. 

Не, не фермери, от които се пазарува зърно на безценица, а търговци, които създадоха сегашния проблем. 

Е, разбира се, както и без цялостна дискусия с играчите.
И сега нашият министър на агрополитиката с колеги търговци „търси консенсус на базата на какви източници на информация и как точно ще се определя минималната цена“. 

Ефектът от временния облекчен достъп на нашите стоки до пазарите на ЕС просто ще приключи. Ние, включително и през устата на министъра на агропромишления комплекс, започнахме да искаме удължаване на временните търговски преференции в началото на тази година. 
Точно в момента, в който трябваше активно да спрем зърнените си схеми и да следим „транзита“ на експортните доставки, за да поддържаме репутацията на надежден партньор. 

Ще получим ли това разширение предвид качеството и скоростта на текущото решение на проблема? 
Нека само да кажа, че член 4 от Регламент 2022/870, който отвори европейския пазар за нас, дава възможност за разследване, ако от Украйна се изпращат стоки, които създават сериозни затруднения за определени пазари на ЕС. 

Според неговите резултати както митата, така и квотите могат да бъдат възобновени. Между другото, не само за износ на селскостопански продукти.