Швейцарски археолози от университета в Берн установиха каква е историята на възникването на първите в света фермери. Те споделят откритието си в специализираното научно списание Cell, информира rosng.ru.

Ди Каприо вече е горд собственик на част от 100-годишна френска винарна

Установено е, че всичко започва преди 12,9 хиляди години при Последния ледников максимум - първото сериозно климатично събитие преди новата ера, при което температурата на нашата планета рязко се е понижила. Тогава в опит да оцелеят са се обединили две групи ловци-събирачи. Оказва се, че тези хора са живели на територията на съвременните Близък изток и Европа. Тези изводи учените са направили на основата на генетична информация, взета от кости на 15 древни хора. Образците от тъкани те извлекли от скелетите на погребани на територията на Австрия, Германия, Гърция, Турция и Сърбия.

Учените също така успели с помощта на тези данни да възстановят цялата картина на зараждане на земеделието в тези макрорегиони.

След природната аномалия европейските ловци се отправили на изток, където се срещат със своите съседи. Там се обединяват в един вид фермерско общество. Впоследствие потомците им решили да се върнат на запад.

Учените са доказали, че това е способствало за разпространението на селското стопанство в цяла Европа.

Първият сериозен опит за такъв тип дейност е регистриран преди 11 хиляди години в Близкия Изток. По това време местните жители вече преминавали към уседнал начин на живот. Те не само започнали да отглеждат земеделски култури, но и да развъждат животни.

След това зеленчукопроизводството и животновъдството се разпространили в Западна Европа. Например, след 2 хиляди години земеделието се появило в Гърция, а след още толкова време - във Великобритания и скандинавските страни. Последвалото глобално захлаждане намалило популацията на тези групи хора. Това обяснява ниското генетично разнообразие на потомците им.

Според Лоран Ескофие, автор на изследването, това е първият сериозен опит да се демонстрира демографското моделиране на основата на древна ДНК. Той отбелязва, че дълбокото сенквениране на всеки човек позволява да се получат качествени и подробни данни за историята на развитието на тези популации, разделени по групи и територии.

В бъдеще учените планират да продължат анализа на древните геноми в други географски зони и времена. Това ще им позволи да разберат историята на развитието и културата на популациите, които възникват в различни етапи на каменния и дори бронзовия век.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

На полето или на канапето: 7 подкаста на тема земеделие

Ябълките - плодове, които невинаги са били големи, сладки и сочни