Високите януарски температури са благоприятствали развитието на пшеницата в Добричка област, но трайното засушаване прониква дълбоко в почвените слоеве.
 
 
„В момента състоянието на посевите е отлично. Ако не беше сушата, така щяха да изглеждат в края на ноември, началото на декември. За съжаление обаче есенните засушавания създадоха доста проблеми и пшеницата не можа да поникне навреме. В момента дори и тези, които не бяха на шиш, вече стигат 4-5-6 лист, а тези които братиха, продължават с братенето”, споделя наблюденията си проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт в град Генерал Тошево. 
 
Сериозен проблем в момента е зимното засушаване в дълбоките почвени слоеве, което рядко се наблюдава през годините. Дефицитът на зимна влага може да попречи на развитието на културите в дългосрочен план. 
 
По данни от метеорологичната клетка на института се вижда, че от началото на октомври до края на януари дъждовете са 132-133 литра, което е под средната норма за последните 60 години.
 
 

Миналата зима запасът от влага до края на януари е бил от порядъка на 220-230 литра. 

 
„Дано да има сняг, иначе ще имаме проблеми и при самата вегетация, и до края на май, юни и юли, когато кореновата система на растенията стигне в дълбочина”, не крие притесненията си ученият.
 
Високите януарски температури не са необичайни за Добруджа. Според проф.Киряков обаче резките промени на температурите и затоплянето водят до бързо изпаряване дори и на наличната влага. Така реално в дълбочина няма запаси.
 
Липсата на зимна влага може да се отрази на пролетната кампания за сеитба на слънчоглед и царевица. Все още обаче това са само прогнози.
 
 
„Ако времето се задържи по същия начин и не може да съберем зимния запас, при всички положения ще си проличи при пролетните култури. Това влияе. Помним миналата година при един сериозен запас от влага, засушаването през април и май как доведе до по-ниски добиви при пшеницата”, продължи с примерите ученият. 
 

За пореден път изниква въпросът кой тип селекция ще устои на климатичните предизвикателства. 

 
„На мене много ми се иска връщането към българската селекция да не  е свързано с екстремните засушавания и зимите, които наблюдаваме през последните години”, допълни още проф.Киряков. „Иска ми се, когато земеделските производители посегнат към нашите сортове, да го направят заради високото качество, добрия добив и по-добрата доходност, която ще им донесе по-високата цена”. 
 
За съжаление в земеделието е както в метеорологията - дългосрочни прогнози за развитието на посевите могат се правят за 10-14 дни, категоричен е ученият.