Сеитбата на пшеница в Добричка област е в разгара си. Опасенията на земеделските стопани за недостатъчни количества семена се сбъднаха.

Доклад за ечемика: Българска селекция вади с 39% по-високи добиви

„Тенденцията тази година показва завишен интерес към българската селекция. Ние продадохме всички заготвени семена, но те не стигнаха”, заяви проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.   
Ученият излиза с позиция, която да предотврати подобен вакуум. 

„Държавата би трябвало да създаде резерв от българска селекция, която да бъде използвана при такива екстремни ситуации. Ние предлагахме през годините по 2400 тона базови семена, които заедно с тези от първо размножение покриваха близо 8 млн. дка с пшеница у нас. След 2014 г. българската селекция започна да губи позиции и интересът към нея падна близо 7-8 пъти”.

През тази есен, след попадналата реколта от зърнено-житни култури, производителите започнаха да търсят отново посевен материал от българска селекция основно заради нейната сухоустойчивост. Още по време на жътва сред производителите имаше сериозни опасения, че няма да има семена и ще се използва некачествен сеитбен материал. 

Като основен селекционер център по зърнено-житни култури Институтът следва да поддържа сортовата структура на българските пшеници у нас. На него държавата трябва да възложи да произвежда един определен минимум от 1200-1300 тона базови семена като субсидира 50 % от разходите. Така тя ще разполага с определен гарантиран минимум от посевен материал, категоричен епроф.Киряков.

Подобно предложение не излиза за първи път от Добруджанския земеделски институт.
„Държавата има тази възможност да вкара пари за иновации и за поддържане на определено количество от генофонда. Това е национална стратегия. По този начин не се пречи на пазара, така държавата може да разполага с гарантирани семена. В други страни това е национална политика”, допълва още ученият. 


Той припомня за годините, в които след сеитбената кампания са оставали качествени семена от пшеница, с които след това учените са изхранвали кравите от фермата си. 


„Не можеш да вкарваш финансов ресурс, да правиш семена със себестойност 70-80 ст./кг, те да останат и след това да изхранваме с тях животните от кравефермата си. Това е абсурд. Тук трябва да има държавническо решение”, смята още професорът.