За да се спре загубата на биологично разнообразие, дизайнът на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС следва да се ръководи от шест основни принципа. Той трябва да бъде съпътстван и от многогодишни ангажименти от земеделските производители и прогресивни системи за плащане за постигнати екологични резултати. Това е в основата на препоръките, изготвени от над 300 учени от 23 държави-членки на ЕС, които бяха консултирани по искане на Европейската комисия (ЕК). 

Важните срокове през юли

С годишни разходи от около 55 млрд. евро (около 31% от общия бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г.), ОСП може да бъде ключов инструмент за спиране на загубата на биологично разнообразие в земеделските земи в ЕС. ОСП вече има три ключови мерки за подкрепа на биологичното разнообразие, а именно задължителни стандарти, които земеделските производители трябва да спазват (Кръстосано съответствие), мерки за подкрепа за подобрено управление (Агроекология и климат), и въведените през 2014 г. Зелени директни плащания, които трябваше да подобрят системата за директните плащания. Въпреки тези мерки, биоразнообразието в земеделските земи продължава да намалява.

През лятото на 2020 г. членовете на ЕК поканиха европейски учени да предоставят неофициално препоръки, базирани на научни доказателства, за това как новата ОСП би могла да въздейства по-добре върху биоразнообразието. Доброволният и независим процес, който последва тази покана, беше координиран от iDiv, UFZ, Thünen Institute и Университета в Росток, в сътрудничество с други европейски изследователски институции, сред които УНСС и Сдружението за териториален и екологичен просперитет (СТЕП). Процесът включваше 13 национални семинара и онлайн проучване, проведени между 2020 и 2021 г. Над 300 учени и други експерти от 23 държави-членки на ЕС, представляващи дисциплините екология, агрономия, икономика и социални науки, участваха в тази консултация.

В проучването се изтъкват шест принципа, които са ключови за успеха на ОСП по отношение на опазването на биоразнообразието: 

• Опазване и възстановяване на (полу) естествени характеристики на ландшафта и ектензивно-ползвани пасища и ливади;
• Възнаграждаване на разнообразието и многофункционалността. Например чрез плащания, които са пропорционални на ползите за околната среда или чрез обединяване на мерки, които заедно постигат множество екологични цели;
• Подобряване на териториалното планиране, така че мерките да се прилагат на ландшафтно ниво;
• Подкрепа за съвместно и координирано прилагане на ОСП, например от групи земеделски производители с оглед засилване на сътрудничеството между земеделските производители и обхващането на по-големи площи;
• Разширяване на прилагането на подхода за плащания, основани на резултатите, при който земеделските производители имат повече свобода да постигат желаните екологични резултати, вместо досегашния подход, при който на фермерите се казва какво да правят без отчитане на постиганите резултати;
• Насърчаване на по-добра комуникация и ангажираност със и между земеделските производители, за да се подобри прилагането на задължителните схеми и участието в доброволните мерки.


„Българският Стратегически план за ОСП 2023-2027 г. не отговоря на пет от посочените принципи и е с изключително ниско ниво на амбициозност по отношение на опазването на пасищата и ливадите и характеристиките на ландшафта. Заложените бюджети и целеви площи по отношение на биоразнообразието в земеделските земи са по-ниски от тези в предходните два програмни периода.

Това не само не отговаря на изискването за повишена амбиция за екологичните цели на Стратегическия план, не е просто значима пропусната възможност, но и поставя значителна част от животновъдите в България в крайно неизгодно и неконкурентно положение още на етап планиране.“, заключи доц.д-р Янка Казакова-Матева, преподавател в Катедра „Икономика на природните ресурси“ в УНСС и съавтор на проучването.   

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg