С лабораторни анализи от Франция, Швейцария, Англия, Германия и Швеция доказахме, че в страната ни вирее най-качественият шафран в света. Това каза Хасан Тахиров, председател на Българската асоциация на производителите на шафран (БАПШ) за Фермер.БГ.
 
 
По думите на Тахиров хората все повече започват да се интересуват от производството на шафрана. През 2016 година засетите площи с тази култура са били 6 000 дка, а в момента са се увеличили над 10 пъти
 
 
„Шафранът вирее най-много в регионите на Русе, Силистра, Дулово и Добруджанският край. В региона на Доспат и Плевен също има много насаждения“, каза Тахиров.
 
Производителят добави, че хората сеят малки площи – 300-400 кв. м, половин декар, един декар, но има производители, които на едно място са засели 30 дка-40 дка, като стигат дори до 80 дка с шафранов минзухар
 
„Интересът е за малките луковички - от 1 до 5 гр., защото те се продават на килограм по 450-500 броя в килограм. Има интерес и към по-големите двугодишни луковици - 250-300 броя в килограм“, допълни председателят на БАПШ. 
 
Хасан Тахиров обясни, че големината на луковицата не играе никаква роля. Самите луковички на шафрановия минзухар трябва да са на 3-годишна възраст, за да може да започнат да се размножават и да дадат цвят. Но хората разбират грешно - не 3 години след сеитбата, а 3 години от самото съществуване на луковичката. 
 
 
„Напоследък се появяват много бизнесмени и ни казват, че са купили най-хубавите луковици, най-големите, но се оплакват, че половината не са поникнали или нямат цвят. Няма и да имат, защото те са отглеждани изкуствено и още през първата година те растат все едно са на 3-годишна възраст и ще трябва да чакат доста време“, категоричен е Тахиров.
 
Според него много от хората не познават културата и мислят, че като са купили най-голямото и най-скъпото, са купили най-хубавото - една шафранова луковичка може да е 5 грама, обаче да е на няколко години. 
 
„През 2016 година малките луковички, които продавахме имаха 50% цъфтеж и по 3-4 множения. Малките луковички, които са на 1-2 години, следващата година ще имат 80-100% цъфтеж“, каза Тахиров. 
 
В момента цената на малките луковици е 20 лв./кг, средните са на пакетна цена – 19 лв. за половин дка и най-големите, които са на 4 години са на цена от 29 лв./кг, а пакетната им цена е 26 лв. за половин дка. 
 
 
„Цените на международния пазар не са много по-различни от тези на нашия, малко по-високи са. Не мога да кажа конкретна цена, защото е много относително. Имаме големи поръчки и се договаряме според количеството, което клиента иска. Спрямо Испания, Италия, Холандия, Ирландия цените са с 1-2 стотинки по-високи“, обясни председателят на БАПШ.
 
Той разказа, че тази година асоциацията има нова идея. За целта са необходими стопани, които да произвеждат шафранови луковички и да ги размножават.
 
„100 кг луковички са 45 000-50 000 луковички, а след като се засадят, догодина стават 400-500 кг. Ако смятаме по 20 лв. на килограм, само от производство на луковички, хората ще печелят между 8 000 и 10 000 лв., каза Тахиров.
 
Той добави, че при производството на малки луковички не са необходими големи площи - 250-300 броя луковички могат да се засеят на 1 кв. м, защото се вадят на следващата година. За половин милион луковички е достатъчен половин декар земя. 
 
 
„Кръстихме начинанието "Проект за пенсионери", защото всеки пенсионер има дворно място от няколкостотин квадратни метра. Нека пенсионерите да произвеждат луковички и по този начин ще имат един постоянен приход от най-малко 300-400 лв. на месец“ допълни той.
 
По думите му,ако има засети 50 млн. луковици след 5 години ще са се размножили до 150 млрд. луковички и 90 тона произведен сух шафран. Всяка луковичка, която е над 3 години се размножава и дава по 10-15 броя..
 
 
„Технология за сеитба вече си имаме. Трябваше ни нещо, което да ни помага в извличането на всички полезни вещества и аромати от шафрановия минзухар в мокро състояние, без да се отделят близалките. Ние използваме изсушаване чрез минусови температури“, каза Тахиров.
 
Той обясни, че тази технология е на принципа на казаните, в които се вари ракия – пълни се с цветята и в него се пуска фреон от -50⁰ до -60⁰. Фреонът, който минава през цветята излиза през тръба с нормална стайна температура, но когато минусовите и плюсовите температури се срещнат се появява течност, получава се т.н. кондензиране. 
 
„В тази течност са всички полезни вещества, които съдържа самото цвете, а когато вадиш от самите цветя те са изсушени. Това се нарича изсушаване чрез минусови температури“, разказа Тахиров.