Тютюнът да бъде равнопоставен на всички останали земеделски сектори по отношение на субсидиране в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), апелира Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ-2010), цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.
 
Това ще бъде една от водещите теми на редовното заседание на консултативния съвет по тютюн в Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), която Филев се надява да се случи през март. Той припомни, че към настоящия момент българският тютюнопроизводител получава средства от преходната национална помощ за тютюн, която обаче ще бъде актуална до 2020 г. 
 
Затова от НАТ-2010 настояват тютюнът да бъде адекватно субсидиран като всички останали сектори, като през новия програмен период 2021–2027 схемата да бъде насочена към активно работещите тютюнопроизводители. Филев е убеден, че ако секторът работи на светло, държавата ще бъде най-печеливша. Показател за това е, че всяка година в хазната постъпват над 2,3 млрд. лв. от тютюнопроизводство чрез налози върху тютюневите изделия.
 
 

Защо се получава разминаване между бенефициентите и реалните земеделци?

Справка на Филев сочи, че от преходната национална помощ за тютюн се възползват близо 42 хил. бенефициенти. През 2018 г. в Регистъра на тютюнопроизводителите обаче са вписани малко под 7 хил. души. Референтната рамка, върху която се получават средствата, са годините 2007–2009, когато са се произвеждали 50 хил. тона суровина годишно. В момента се добиват едва 10–13 хил. тона. 
 
По думите на Филев много от тютюнопроизводителите се пренасочват към други култури именно чрез средствата върху стари производства. Те избират овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство, билкопроизводство. Но земеделците в региони като Източните Родопи, Благоевградско, Лудогорието, където почвите са плитки, нископродуктивни и под наклон, нямат избор.
 
Като единствена алтернатива Филев посочва производството на екстракачествена тютюнева суровина. Само така поради малките си площи и интензивността на културата производителите ще могат целогодишно да се изхранват с тютюнопроизводство. И то при положение, че взимат пари само веднъж годишно от продажбата на суровина.
 
 

Къде сме ние на европейския пазар?

По думите на Филев през последните няколко години сме няколко крачки назад. В Европа сме едва на пето място, като преди нас са първенците Италия, Полша, Испания и Гърция. Обнадеждаващо е, че ориенталският тютюн Басми, който е с характерни бутикови качества, е най-търсен на пазара. Но освен у нас той се отглежда и в Гърция, Турия, Македония. Турция и Македония имат предимството, че не са страни-членки на ЕС. За тях не важат всички онези рестрикции, които се упражняват върху тютюневия сектор в Европа.
 

Каква беше изминалата година?

Сухата пролет през 2018 г. възпрепятства качественото разсаждане на тютюна през месец май. А горещото и влажно лято опустоши голяма част от тютюневата суровина, влоши качеството и рефлектира върху изкупната цена. 
 
Отчетите в края на януари сочат, че на 100% са изкупени три сорта тютюн. Около 70% от тютюневата суровина е предназначена за експорт. Булгартабак вече от една година не изкупува тютюн. Суровината в предназначена главно за мултинационални компании, с които предварително са сключени договори. Пазарът е отворен, има търсене, само трябва да произвеждаме екстракачествена суровина, с която да се конкурираме навън, убеден е Филев.