Интересът към твърдата пшеница в България бележи ръст през последните две години, сподели Мариела Йорданова, по време на двадесетото издание на Деня на пшеницата в Кубрат. Макар традиционно този вид пшеница да не е типична за северна България, климатичните промени и пазарните тенденции променят нагласите.

„Твърдата пшеница е известна с това, че измръзва, но в последните години нямаше типични зими“, обясни Йорданова. „При сухите студове през март и виелицата на 10 април с 15 см сняг, последвана от дни с ниски отрицателни температури до -6 ℃, имахме притеснения, защото растенията бяха опърлени. Впоследствие всички сортове твърда пшеница се възстановиха и устояха на екстремните условия”.

Според Петко Василев, председател на Асоциацията на семенарската индустрия в България (АСИБ), наблюдаваме не просто повишен интерес, а „истерия“ към твърдата пшеница. До скоро твърдата пшеница традиционно се отглеждаше в крайните южни райони по границата с Турция - Хасково, Харманли, частично Димитровград и Ямбол, където климатът е по-благоприятен. В момента голяма част от земеделските производители в северна България или отглеждат, или правят първи опити с твърди пшеници.

Традиционното вярване е, че твърдата пшеница няма място в сеитбооборота в северна България и аз все още си мисля, че сеитбата на твърда пшеница е сравнително рискова в този регион. Но в години като последните, няма да скрия, че се получават доста добре нещата. Като казвам рискова - може би 6 или 7 от последните 10 години, климатът се промени така, че твърдата пшеница би се получила и в северна България. Но в останалите 3-4 години рискът е доста сериозен, казава Василев. 



На демонстрационното поле в Кубрат беше представен българският сорт твърда пшеница Реядур, селектирана в Института по полски култури - Чирпан. Сортът е средно ранен и устойчив на основни болести като кафява ръжда и брашнеста мана. Освен това, по думите на агрономите в “Сортови семена”, се наблюдава и по-слабо нападение от листни въшки.

Зърнопроизводителят от Добрич, Костадин Костадинов, коментира, че все още малко земеделци в региона залагат на твърдата пшеница – и то основно при наличие на предварителни договори. „Има пазар и добра цена. Основно за експорт – към арабските страни, които търсят висококачествено брашно. В България потреблението е ограничено – използва се от производителите на солети и макаронени изделия.“

Подкрепете независимата журналистика