Смятате ли, че с разпределението на националните доплащания ще удовлетворите исканията на животновъди и зърнопроизводители, между които се създаде напрежение по размера на заложените средства в бюджета за 2010 г.?

- Заради кризата гледаме да пестим всеки лев от бюджета за млечния сектор, затова по предложение на земеделския министър Мирослав Найденов България заяви в Европейската комисия правото млечният сектор да получи допълнително 22 млн. лв. от т.нар. неусвоени средства за директните плащания. Директните плащания за хектар обработваема площ никога не се усвояват на 100%. Винаги има остатъчен пакет от 15-20% и за да не се връщат тези пари в европейския бюджет, искаме да ги насочим към млечния сектор.

Целта беше да заявим тези средства до края на годината. На експертно ниво процедурите са задвижени. Този пакет идва от Европейския съюз и ще бъде усвоен през 2010 г. По този начин ще компенсираме ограничения ресурс национални доплащания за животновъдството и ще облекчим бюджета в условия на криза. Заедно с бюджетните средства сумата за животновъдите ще достигне 92 млн. лв. Освен тях в бюджета сме предвиди още 20 млн. лв., които ще се отпуснат по схемата de minimis. Тъй като от тази година Еврокомисията увеличи това подпомагане от 7500 на 15 хиляди евро за стопанство, всеки, който вече е получил 7500, има право на останалите 7500 евро.

Ще има и за фермери, които досега не са получавали подобна помощ. Отделно в бюджета за 2010 г. са планирани около 40 млн. лв. държавна помощ за инвестиционни кредити. Предполага се, че между 20 и 30 млн. лв. ще отидат за животновъдството. Така че общият пакет за сектора през следващата година се очаква да достигне около 145 млн. лв. Или ако направим грубо сравнение с 2009 г. ще видим, че парите са почти двойно повече. На практика животновъдите ще получат повече средства, и то в годината, когато секторът ще бъде лишен от държавна помощ поради липса на нотификация от Брюксел.

Отмяната на данъчните преференции обаче се сочи като голям проблем за малките ферми, които досега винаги са оставали извън полезрението на държавната подкрепа?
- Затова променяме философията на финансиране, като средствата с предимство се насочват към малките стопанства. Дори 22-те милиона лева от европейския пакет ще отидат при хората, които са в криза, не при стабилните икономически субекти. Целта е да се подкрепи финансово тяхната инвестиционна активност, а не да се раздават пари на калпак. Ако искаш да оцелееш на този пазар, ти се дава възможност да инвестираш и това е новата държавна помощ.

Не случайно и първата нотификация за държавна помощ, която сме изпратили за одобрение в Европейската комисия, е насочена именно за модернизация на стопанствата, покупка на хладилни вани и др. Фонд "Земеделие" ще отпуска нисколихвени кредити за инвестиционни проекти и след тяхното изпълнение ще покрива половината като субсидия.

Много скоро ще изпратим още едно искане за държавна помощ в подкрепа на фермите, които ще извършват директни продажби - да се отпуска преференциален заем на хората, които искат да извършват подобна дейност. Целта е за двете години до края на 2011 г., докогато фермите трябва да се приведат според европейските изисквания, те да създадат условия за производство на качествени продукти и да останат на пазара.

Защо толкова време се забави наредбата за директните продажби?
- Когато поехме работата в министерството през август, имаше някакъв вариант на наредба. Заедно с браншовите асоциации за два месеца изработихме нов проект, но се оказа, че нямаме законово основание да се издаде наредба. Много бързо подготвихме промени в закона за храните, които се съгласуват с останалите министерства и вероятно още тази седмица ще се гледат от правителството.

Ще се разрешат ли продажбите от тези ферми и как?
- Европейският регламент урежда "директните продажби от фермите", това е неговото наименование. Препродажбата или носенето на продуктите на пазари или семейни хотели може да породи опасност, свързана с опазване на здравето. Има дълготрайни продукти, като пчелния мед например, който безпроблемно може да се разпространява на различни места под различна форма. Но аз не мога да се съглася, че прясно непастьоризирано мляко може да се разпространява в магазини и детски градини.

Идеята за директните продажби е да бъдат допуснати в труднодостъпните райони, където липсват изкупвателни пунктове, за да се разрешат проблемите на местните животновъди. Не мога да се съглася, че всяка ферма може да отвори сергия на улицата и да продава – нека да не смесваме двете неща, защото целта е да се подкрепят малките стопанства. Затова в наредбата е фиксирано, че може да се продава до 200 литра дневно или млечни продукти, произведени от тези количества. Това означава, че човек с до 10 крави може да пласира продукцията си.

Да, но има ферми в природни паркове например, които произвеждат по-големи количества и искат да ги продават примерно в малки хотели, където се развива селски туризъм. Тези ограничения на практика ще ги засегнат.
- Нека не се заблуждаваме - наредбата има и ограничителен характер. Не можем да сложим кръст на всички усилия, които мандрите положиха през последните години, за да постигнат високо качество. Няма пречка хотелите за селски туризъм да се зареждат примерно с биволско мляко, но нека собственикът на хотела да си го купи от фермата. Искаме да се предпазим от нарушители, защото прекалената либерализация трудно се контролира, това води до рискове.

Какво наложи новите промени в закона за животновъдството?
- За пръв път администрацията делегира права на браншовите организации и по този начин и те участват в правенето на политиката в сектора. Животновъдните съюзи са записани като органи, които подпомагат дейността на министъра. Диференцираме пазарното от непазарно стопанство. Даваме определение на пазарния субект, който държавата вече ще подпомага и който е интерес за индустриалното производство. За да е ясно на кого ще се дават данъчни облекчения, субсидии и т.н.

Слагаме ред и в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция, която досега събираше разни такси без ясни правила. В бъдеще таксите ще се определят с постановление на правителството. При развъдните асоциации, където през последните години наблюдаваме процеси на роене и безпринципни селекции на всякакви животни, сложихме изискване една асоциация да може да прави селекция само на един вид животно. Не да се правят на специалисти по всичко. Към изпълнителната агенция по селекция създаваме и национален съвет от представителите на неправителствените организации, които ще решават какво ще се селекционира.

Променяме и няколко други закона, като най-интересната част е в закона за закрила на новите сортове растения и породи животни. За да няма неправомерни претенции, записваме, че всички местни автохтонни породи селскостопански животни и създадените породи в страната са собственост на държавата. За да не може някой да патентова примерно родопското късорого говедо, което съществува от времето на траките, и да иска пари от развъдните асоциации, които извършват тази дейност. Така защитаваме народните селекции. В рамките на половин година развъдните асоциации трябва да променят уставите си, за да отговорят на изискванията.


Какви са защитните мерки за запазване на онзи изчезващ отрасъл зеленчукопроизводството?

- Основният стимул е пазарът. Съвместните проверки с митниците и агенцията за приходите вече дават резултати. Първоначално затегнахме контрола по вноса на домати и краставици от съседните държави, последните седмици заедно със службата по растителна защита следим и търговията с картофи от Европа. Всяка седмица служителите засичат между 80 и 100 т без документи.

Започнахме проверки и на нерегистрираните производители, които правят нелоялен дъмпинг на пазара. Макар и минимално, но намалихме и цената на поливната вода, което също е вид облекчение. Заедно с асоциациите на зеленчукопроизводителите и на оранжерийна продукция работим по нотификация на държавна помощ, която да представим следващата година в Брюксел. Насърченията са за стопани, които искат да инвестират в когенерационни инсталации, а също за използване на вредните емисии за подхранване на растенията.

Допълнително сме поискали от Европейската комисия, но още нямаме отговор, аналогична помощ - като за млекопроизводителите, част от неусвоените субсидии по директните помощи  да се насочват към зеленчукопроизводството.  Предлагаме също държавната помощ за горивата да се даде съобразно разходите на отделните производства.
 

В бюджета за 2010 г. бяха заложени 220 млн. лв. национални доплащания към европейските субсидии за декар обработваема площ. До края на годината Министерският съвет ще разпредели тези средства между животновъди и земеделски производители, които са заявили субсидии за обработваната от тях селскостопанска продукция. Преди седмица се появи брожение между зърнопроизводители и животновъди по повод това разпределение на средствата./интервю на вестник Дневник

 

 

ВИДЕО : Заместник минстър Цветан Димитров за бъдещето на животновъдството в България