Времето изправи зърнопроизводителите пред много изпитания тази година, но резултатите в разгара на жътвата изглеждат достатъчно добри след тежката суша през есента, оскъдния сняг през зимата и градушките тази пролет.

Фермерите очакват промени в Закона за горивата

За стопанската 2018/2019 година Агри.БГ разговаря с Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

- Как изглежда зърнопроизводството във Вашия регион тази година, в Старозагорско?

- Изглежда като в проклятието на китайците - да живееш в интересни времена. Тази година е изключително интересна. Започна със сушата от 2018 г. Премина през изключително суха зима и топла, което доведе до намножаване с ключови болести по есенниците.

Нямаше добро гарниране на посевите в есенно-зимния период. Пролетта също беше дълго време безводна. Когато паднаха валежите, те бяха недостатъчни и неравномерни в регионите. Така че добивите са алтернативни.

Там, където нямахме валежи пролетта, а имаше и доста градушки в регионите – главно в Централна и Южна България, добивите са много различни - от порядъка на 350 до 450 кг/декар средно. Кампанията по прибирането върви, но това е, което се очаква.

- За кои култури е тази оценка?
- За пшеница и ечемик. И за рапицата имаше тенденция да даде добър добив, но истината е, че природата си взе това, което й се полага.

- Бихте ли направили сравнение с добивите през миналата година по това време?

- Добивите бяха сравнително по-добри. По-добри бяха с 15% до 25% и това беше вследствие на добрата гарнировка на посевите още в есенно-зимния период.

Истината е, че България се характеризира с неравномерни валежи и когато базираме, много от фермерите, които гледат полски култури, се ориентират близо 50% да бъдат есенно-зимни култури, за да могат да се възползват от месеците, в които имаме по-добра влагозапасеност и оттам нататък да избегнат именно тези суши.

Както виждате, валежите продължават в много региони да са нетипични с бури и градушки. Те са вече почти ежедневие в страната. Падат дори в нетипични времена, например през нощта, което води до унищожаване на продукцията.

Като на бойно поле сме – всеки гледа да прибере това, което е засял.

- Борбата с градушките е особено актуален въпрос за вашия регион, в Старозагорско. Плановете на властите са противоградната защита да се разширява при вас?

- Да, искаме да се разшири, като ние се базираме върху това да се увеличи ракетният способ, тъй като виждаме в регионите, които имат добра защита по ракетен способ, имаме по-добро опазване на културите.

Моето стопанство беше засегнато от градушките през май в двете си землища: в село Даскал Атанасово, Радневско, имам сливова градина, а в село Змеево, Старозагорско - резене.

Прибрах градобитните блокове и там наистина добивите са с 25% до 35% по-ниски от тези, които не бяха така засегнати от градушката.

Истината е, че борбата с градушките трябва да бъде планирана и добре балансирана. При нас градушката дойде от регион, в който няма добра защита – Новозагорско. Там имаме буквално унищожени землища и виждаме, че трябва да се разширява тази борба.

- Очаквате ли някакви компенсации за поразените площи? От застраховател, от държавата?

- Не. Аз съм една крачка напред – не съм застраховал. По-рано, когато съм застраховал, винаги съм имал обяснителни режими със застрахователи. Процедурата е тромава, много често непълна, неточна.

Методите за оценка на щетите са в полза на застрахователя и те могат я количествени, я стойностни, я качествени, които в един момент – извинявайте, но ние сме производители и искаме да знаем: когато плащаме за нещо, какво получаваме за тези пари. Това е истината.

Нямаме на 100% унищожени посеви от гледна точка на това, че 100% е посев, който трябва да бъде след това унищожен. А само при 100% получаваме обезщетение.

- Застрахователните услуги в аграрния сектор изглежда са тема, до която обществото още не е стигнало да обсъди.

- Истината е, че не само ние, стопаните, все още нямаме културата, но мога да кажа, че културата я няма и от страна на застрахователите към земеделските производители.

Ако те участват в бъдещата борба с градушките, ние ще бъдем заедно с тях, за да направим една добра стратегия. Защото тази дейност неслучайно е наречена борба.

Това е война с климатичните промени, в която трябва да участват както държавата, така и производителят – като отговорен, така и застрахователят, като медиатор в отношенията.

- Споменахте за климатичните промени. Сега се занимаваме с плановете за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Има една такава идея: обвързаната подкрепа да се замени с екоангажименти. Какво мислите по този въпрос?

- Опасявам се, че много модерни думи се използват, без да се знае тяхното значение. Екоангажименти – какво означава това? No till технологията екоангажимент ли е и тя какво би допринесла? Биологичното земеделие екоангажимент ли е и до какво може да доведе?

България беше много силна преди разпадането на структурите на бившите кооперативи. Говоря за времето преди 1993 г. Ние бяхме лидери по интегрирано производство.

Евродиректива изисква да спазваме принципите на интегрирано производство – нещо, в което преди повече от 30 години България е била лидер. Имам предвид науката. Често се връщаме към добре забравените неща, разработени от наши учители, от наши научни ръководители.

Мисля, че трябва да се насочим именно към това: да се направи една добра целенасоченост в интегрираното производство. Например да се обоснове кога да се прилагат пестицидите. Защото биологичното земеделие не може да отиде на повече от 5% от общата ни територия, но интегрираното земеделие може да се развива и на повече от 90% от площите ни.

- Какво означава интегрирано земеделие?

- Принципите на интегрираното земеделие са, че когато имаме проблем, първо трябва да го степенуваме. Ако може да бъде решен с агротехнически мероприятия, така трябва да се реши.

Ако трябва да тръгнем от а и б на агрономията, кое е водещото? Първото е почвата, която имаме. Сеитбооборотът, който може да направим. По-нататък е технологията, която да изберем – дали да бъде окопна култура или друга.

Докато сега се отива към една химизация, която сама по себе си не е решение. Когато говорим за химизация, имаме така наречените прагове на икономическа вредоносност. Това значи: за да вкараме един лев в препарати, трябва да имаме 10 лв. загуба от неприятел

В противен случай използването им не е обосновано. Много често не се мисли за това. За жалост в момента много малко са агрономите на полето.

Аз съм агроном по професия. Младите колеги се стремят да станат представители на компании, които продават торове, препарати, растежни регулатори. Те ни казват: пръскайте и няма да имате проблеми. Ако нямате ефект, няма да имате и загуби.

- В Министерството на земеделието започна работа по новия стратегически план за ОСП. Коя тема трябва непременно да намери място в него?

- Трябва да имаме стратегия. Не може по този начин да продължаваме. С доходност от порядъка на 100 лв., 150 лв., до 200 лв. от декар не можем да излезем на пазара. А това е средната доходност от земеделските култури.

В момента се отглеждат етерично-маслени култури на площи, които са силно добивни в зърнопроизводството. Лавандулата винаги е била един източник на доходи, но в слабите райони. Докато сега с такива алтернативни култури се заемат площи, които могат да хранят населението.

Вярно, че това е на базата на търсенето и предлагането, но мисля, че и стратегическият план, и екологичният план трябва да се направят като стратегия от достатъчно грамотни и умни хора. В Селскостопанската академия има хора, които могат да направят тези постъпления.

Ние развиваме едно скъпо производство на продукция и честно казано, ако не сме в ЕС и ако не сме на един такъв свободен пазар, ще бъдем в проблематично икономическо съществуване.

Вярно е, че ЕС допринесе много за всички колеги, които се занимават със земеделие, но тук е моментът държавата със своя потенциал да каже: ние сме силни в дадени действия.

Някога бяхме силни в производството на зеленчуци, а в момента дори ни няма на картата на производителите на зеленчуци. Някога бяхме лидери в производството на овошки. В момента овощните градини вече почти ги няма.