В резултат от слабата реколта през изминалата година, цените на зърнените и маслодайните култури се покачиха съществено, достигайки равнища от 2012-а/2013-а г. , като средните изкупни цени за пазарната 2021/2022 г. се очаква да бъдат сред най-високите за последните 10 години като следствие от глобалните ценови тенденции. 

Вижте индикативния график за Кампания 2021

Това каза д-р Даниела Димитрова от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) по време на конференция, организирана от Института за аграрна икономика. 

Д-р Димитрова представи предвижданията за периода 2021 - 2025 г. на CAPA за пет основни култури - пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. 

По думите й, в следващите 1-2 години е възможно световните цени да останат високи, но влияние върху тях ще оказва равнището на преходните стокови запаси, както и финансовите стимули за справяне с Covid кризата. 

“А това ще се отрази и върху равнището на цените в България, като за петте прогнозни години те ще бъдат на най-високи равнища отколкото са двата предходни периода. 
Увеличението на цените при слънчогледа и рапицата се предвижда поради очакването за повишено търсене на слънчогледово олио и на биогорива”, посочи д-р Димитрова. 

Според данните световните инфлационни процеси, растящите цени на минералните торове и на основните производствени ресурси, високото търсене правят средните цени на зърнените и маслодайните култури към подобни и по-високи равнища от тези през 2012/2013-а година. 

“Вероятно е през новото десетилетие цените да се движат средно между 15-20% от тези през 2010-2020 г. 
Очаква се Зелената сделка да се отрази ограничително върху производството и площите, което ще се усети по-осезаемо евентуално към средата на десетилетието. Като степента на въздействие ще зависи от силата на мерките срещу Covid кризата”, посочи специалистът.  

По думите й зърнопроизводството остана най-конкурентоспособният сектор на българското земеделие и с подобряващи се позиции и на световните пазари. 
А рисковете идват по линия на външни фактори и климатични промени. 

През изминалата 2020 г. площите, засети със зърно у нас възлизат на 2,8 млн. ха, заемайки близо 83% от обработваемата земя на страната.

“През настоящата година очакваме леко свиване на реколтираните площи с пшеница и ечемик, слънчогледът да се задържи на нивата от миналата година, като при царевицата и рапицата е възможно увеличение. 

В средносрочна перспектива очакваме общата площ от петте култури да се задържи почти на нивата от 2019-2020 г., като единствено при царевицата е възможно увеличение в резултата от растящото търсене и благоприятната конюнктура на международния пазар”, каза д-р Димитрова. 

Според данните, които тя представи, през изминалата година е отбелязан съществен спад в общото производство на петте култури поради неблагоприятните климатични условия, които доведоха до понижение на количеството до 10,2 млн. т или с 21,5% на годишна база. 

“През настоящата година очакваме общото производство от петте култури да е близо до равнището от 2019-а година - между 12,8 млн. т и 13 млн. т. 
Като предвиждания ръст на количествата при пшеницата, ечемика и слънчогледа се основава на прогнозните по-високи добиви, докато при останалите две култури - рапица и царевица, влияние ще оказва и размера на реколтираната площ”, каза д-р Димитрова. 

Очакванията са през следващите пет години общото производство при петте култури да се движи около и над 13 млн. т, като по-голямо увеличение е възможно към края на прогнозния периоди. 

Основен принос ще има ръстът при производството на царевица, движен от силното търсене съответно добри пазарни позиции на регионалния и на международния пазар, добави специалистът.