В близките няколко години цените на зърнените култури ще ще се нормализират и ще намалеят до нивата от 2006-2007 г., посочи пред Фермер.БГ Божидар Иванов от Института за аграрна икономика.



Г-н Иванов, зърнопроизводството (пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица) заема над 90% от земеделската земя в България. Къде е мястото на страната ни спрямо глобалните тенденции в сектора?
Зърненият сектор в България е един от най-динамичо и успешно развиващите се в страната ни през последните години. Успяхме да достигнем позициите си такива каквито ги е имало преди 1989 г. Естествено, като част от глобалния пазар, България не формира цените, а ги взема такива каквито са на този пазар. Тенденцията, която се очаква в световен мащаб в следващите години, е производството да се запази относително стабилно – най-вече при пшеницата, особено в Русия и Украйна – не толкова от ЕС. При царевицата също се очаква увеличаване на производството. Макар да се наблюдава увеличение на търсенето и потреблението на тези стоки, ще има определен натиск върху цените на изброените култури на националния пазар. Въпреки този натиск, секторът ще продължава да се развива сравнително успешно, да запази тенденциите от последните години.

В свой доклад посочвате, че цените на културите ще намаляват до 2017 г. На какво ще се дължи това намаление на цените и кои култури ще бъдат засегнати?
При всички култури се очаква да има намаление на цените, ако ги сравняваме с тези отпреди 2-3 години. В същото време обаче, това може да се определи като едно нормализиране на цените. Защото тези цени от последните 2-3 години бяха по-скоро конюнктурни и произтичаха от неблагоприятни климатични условия – три поредни слаби реколти в САЩ; неблагоприятни условия и затворени пазари за износ от Русия и Украйна. Това доведе до рязко повишение на цените. Прие се, че това ще бъдат цените и занапред, а сега има едно нормализиране и слизане на равнищата от 2006-2007 г., което изобщо не е драматично.

Какви са предвижданията Ви за площта на заетите площи със зърнено-житни и маслодайни култури в близките няколко години?
Площите ще са най-вече под влияние на икономическия фактор цени. Водещи ще са и промените в Общата селскостопанска политика на ЕС и новите приоритети в нея – най-вече по отношение на екологията и опазването на околната среда. Може да се очаква, че ще се обогати продуктовата гама, ще се увеличат площите с т.нар. по-слабо застъпени култури, които до някаква степен ще бъдат за сметка на тези пет основни – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица.

Кое е най-голямото разходно перо в зърнопроизводството през миналата година и кое се очертава през тази година?
Тенденция, която имаше през последните 10 години на непрекъснато рязко увеличаване - понякога с над 10 – 15% на разходите за производство – до 2018 г. очакваме да намалее. Съответно и разходите на хектар, които имат фермерите, ще се успокоят. Те ще се повишават, но незначително в рамките на инфлацията от 1 до 2%.




© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!