Цените на торовете ще рефлектират до известна степен върху избора на селекция при зърнено-житните култури. Това е прогнозата на проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт. 

Гласувайте: Каква е изминаващата 2021 г. за вас?

Избраха ли тази есен земеделските стопани български сортове зърнено-житни култури? „Докато цената на хлебната пшеница не стане поне с 60-70 лв./тон по-висока от фуражната, производителите няма да се върнат масово към българската селекция. Може би ще има известен интерес заради факта, че родните сортове не изискват толкова много тор, за да направят добив от 600-700 кг/дка. Затова сега скъпите торове могат да повлияят върху пазара“, смята ученият. Той е категоричен, че видовете селекция изискват различна технология, за да се извлече потенциала на растенията и да се постигне висок добив.

Професорът споделя за опити, изведени в полетата на института, които показват доколко торовата норма влияе върху резултатите. Сравнението е между български и френски пшеници.

„Ако на един френски сорт не сложа поне 40-50 кг азот, няма как да изкарам 700 кг/тон добив. Ние сме правили опити с два френски сорта и „Енола“ като вложихме 30 кг азот без фосфор и калий. От нашия имаме 580 кг, а останалите – от 280 до 400 кг/дка. Затова пазарът ще диктува какво ще се случи“, категоричен е проф. Киряков.

Според него по-високите цени на торовете ще доведат до нормализиране на торовите норми и вече „няма да се тори с по 100 кг“. Препаратите за растителна защита също отиват нагоре, тъй като повечето ще бъдат забранени. „Ще излязат нови продукти, с нови активни вещества, щадящи уж почвата и човека. Те обаче ще бъдат с друга цена“, допълни проф. Киряков. 

По-скъпото производство ще рефлектира с времето върху избора на селекция при всички култури и върху технологията при отглеждането им. Още през февруари-март трябва да се подхрани пшеницата. Някои стопанства вече заявиха, че ще редуцират торовите норми и стриктно ще следят както състоянието, така и нуждите на растенията.

Едва тогава ще решават какво и по колко да вложат. Следват мероприятията по опазване от болести, неприятели и заплевеляване. През есента на 2021 г. посевите с пшеница бяха опазени от нападение на вредители. Това се случи не заради студовете, а заради късната сеитба, тъй като най-ранните пшеници поникнаха след 15 октомври. Така в полетата нямаше нападение от житни мухи в такава степен, в каквато се срещаше през последните 2 години.