Цената на земеделската земя в региона на Стара Загора, както и в Сливен, Ямбол и Бургас, отбелязва ръст от около 10% през изминалата година, казва председателят на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков за регионалната медия divident.eu.

Нов вариант: Максималният размер на стопанствата по СПП се вдига

Той пояснява, че това е процентът, с който ежегодно нараства цената на земята в Югоизточния район на България през последните години, а в условията на криза е обичайно да се инвестира в земя дори от хора, които са извън земеделския сектор. От асоциацията отчитат, че се наблюдава следният процес: хора, които са закупили земеделска земя на по-ниска цена, сега желаят да я продадат на по-висока.

Не в цяла България обаче цените бележат ръст през изминалата 2020 г. Изключение правят Източна България и Добруджа, където цените са в застой или дори са паднали леко.

„В Северна, Централна и Северозападна България реколтата беше по-добра. Може би затова там също се забелязва поскъпване на земята. Така е в Монтана, Враца, Видин, Плевен, по поречието на Дунав, където цената почти достига тази в Добруджа. На места там земеделската земя се продава за 1800 лв./дка при средна цена в предходната година в този район от около 1100 -1400 лв./дка”, обяснява Стайков

Прогнозата му е, че нарастването на цената на земеделската земя в България няма да спре и през следващите години. “Нашата гледна точка като асоциация е, че земеделският сектор ще продължи да бъде стабилен и ще има среден ръст на цените от 5-10% и през всяка от следващите години“, допълва браншовият представител.

По думите му в началото на 2020 г. сделките са намалели заради страха от пандемията, въпреки че е имало голямо търсене. Точно този стрес, слабата реколта и сушата през изминалата година са се отразили негативно върху цената на земята и в Добруджа. Като цяло пазарът на земеделска земя в страната остава колеблив, смята Стайков и споделя, че не се наблюдава и интерес отвън.

“Основните инвеститори в момента на пазара са българи, чужденците са малко. Трудно се управлява земеделие отдалече, освен това в България земята не е комасирана. Другият проблем, който отказва чужденците от такава инвестиция, е напояването. У нас има едва около 1 млн. дка земи, които имат възможност да бъдат напоявани.

Заради тези два проблема няма и голям интерес от чужденци към българската земя. Освен това те търсят големи парцели - по 10 - 15 000 дка, с цел да инвестират парите си. При нас средният парцел в Северна България е под 10 000 дка", казва още председателят на БАСЗЗ.