Заради растящите цени на изкуствените торове, производителите на ориз в Азия намаляват употребата им. Това е ход, който заплашва реколтата от този хранителен продукт, който изхранва половината човечество и може да доведе до пълномащабна продоволствена криза, ако цените не бъдат намалени, пише Bloomberg.

Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?

От Индия до Виетнам и Филипините цените на торовете, които са от съществено значение за повишаването на производството на храни, са се удвоили или утроили само през последната година. По-ниската употреба на изкуствени торове може да означава по-малка реколта. Международният институт за анализи на ориза прогнозира, че добивът може да намалее с 10% идния сезон, което да доведе до загубата на 36 млн. тона ориз, достатъчни за изхранването на 500 млн. души.

Това е „много консервативна оценка“, коментира Хумнат Бхандари, старши икономист, специализиран в земеделието, в института. Според него последиците може да са далеч по-сурови, ако войната в Украйна продължи.

Цените на изкуствените торове растат в цял свят заради проблемите пред снабдителните вериги, производствените проблеми, а в последно време и войната, която наруши търговията с Русия, голям доставчик на всички основни видове торове. Ръстът на разходите за торове заплашва да породи инфлация при цените на хранителните стоки, ако фермерите продължат да намаляват употребата им и реколтата пострада. Ако това се случи, международните хранителни вериги вероятно ще понесат голям удар – на практика всяка чиния с храна стига до масата с помощта на изкуствени торове.

Но производителите на ориз са особено уязвими. За разлика от пшеницата и царевицата, при които цените нараснаха главоломно, тъй като войната заплашва един от големите зърнопроизводителни райони в света, цените на ориза не растяха толкова заради широкото производство и съществуващите наличности. Това означава, че производителите на ориз трябва да се справят с раздути разходи, като в същото време не получават повече пари за продукцията си.

Правителства в Азия, където се отглежда голяма част от ориза в света, искат да избегнат този сценарий. Запазването на цените под контрол е важно за политиците предвид значението на ориза като хранителен продукт за стотици милиони хора, особено от групите с по-ниски доходи. Много страни предоставят субсидии за изкуствени торове, за да повишат добива на подобрени сортове зърнени култури.
Ралито при изкуствените торове увеличава фискалното им бреме. Индия, която разчита силно на внос на изкуствени торове, ще похарчи около 20 млрд. долара, за да предпази фермерите от по-високите цени спрямо около 14 млрд. долара, предвидени през февруари. Южноазиатската страна е втори по големина производител на ориз в света и изнася към страни като Саудитска Арабия, Иран, Непал и Бангладеш.
Кризата няма само лоша страна. Свръх употребата на химикали е общо явление в региона. Ръстът на цените стимулира фермерите да използват ресурсите по-ефективно, счита Международният институт за анализи на ориза, който работи с производители за постигането на оптимални резултати. Решенията включват използването на комбинация от химически и органични торове за поддържането на добива с едновременно подобряване на почвата.
Но за задействането на тези стъпки ще е нужно време. А докато войната в Украйна продължава да засяга икономиките в света, фермерите и оризовият институт казват, че най-тежките дни може би предстоят.