На фона на задълбочилата се тази година суша много от царевичните площи в Пазарджишко са в завидно добро състояние. На пръв поглед звучи странно, защото почвата там е песъчлива, но пък повечето стопанства са със сравнително малки площи и прилагат поливно земеделие.

Селекционер: Животните предпочитат българска царевица

Понеже при нас почвите не са много добри, повечето царевица се отглежда на поливни площи, разказва пред Агри.БГ зърнопроизводителят от района Иван Кабуров. По думите му в тези стопанства се наблюдава много добро развитие културата, а вегетацията ѝ продължава, понеже стопаните напояват постоянно. 

Иван Кабуров: „Тук садим царевица с по-дълго ФAO, за да може да зареди по-голям добив. Неполивна царевица при нас не вирее много добре. Царевицата е добра култура, отплаща се, след като ѝ се даде това, от което има нужда – изчистване от плевели, тор, вода."

Жътвата при царевицата за зърно в Пазарджишка област се очаква да започне в края на септември. Трябва да се спре поливането и после да се остави да узрее добре. Площите с нея не са мащабни, както в други райони, но пък стопаните споделят, че продукцията е с високо качество и добър добив.

Нормалното за едно стопанство при нас е да засее от 500 дка до 800 дка поливни царевици, споделя зърнопроизводителят.

Иван Кабуров: „Където са запазени каналите и напоителните съоръжения, там се гледа тази култура. Често това е близо до оризища, където има отпадна вода. Всяко едно стопанство, което се е захванало да гледа царевица, си поддържа едни стабилни добиви и доходи."

Освен от царевицата за зърно производителите в района са доволни и от тази за силаж. През последните няколко години те намират много добър пазар за продукцията си в производството на биогаз

Много голяма част от силажната царевица отива за биоенергия. В региона се направиха над 10 централи за биогаз за зелена енергия. По 25 000 тона силаж искат за една централа, разказва Кабуров.

Биоцентралите се построяват близо до кравеферма, за да могат да се снабдяват периодично с тор. После торовете се смесват със силаж и се пускат специални буболечки, които консумирайки суровините, отделят газове – така се образува биогаза. Той се изгаря и се произвежда електроенергия.

„От тях се добива електричество, освен това отделят топлина. Тази топлина се използва като отпадъчен продукт и е много евтина за отопление на оранжериите примерно“, обяснява местният земеделец.

Повечето фуражни царевици в областта също са поливни и дават от 5 до 7 тона силаж от дка.

Много важен момент при тях обаче е навременната жътва и бързото пласиране. Поради тази причина немалко фермери са се отказали от производството им.

Иван Кабуров: „Все пак някой от стопаните се върнаха към царевицата за зърно, понеже силажът иска много бързо прибиране. Ако се забавиш малко, влагата се отделя и после много бързо падат килограмите. Това е малко рисково. Някои от търговците не успяха да им приберат продукцията навреме. Когато това не се случи в 15-те дни, когато е правилната вегетация, сухото вещество се увеличава, но пада общото тегло. Но като цяло броят на силажните царевици се увеличи в нашия район."