Проектозаконът за добив, култивиране и търговия с трюфели предизвика бурни реакции в сектора. И докато едни го приемат и подкрепят, други настояват части от него да отпаднат.

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

Това, което е ясно към момента поне е, че според голяма част от заинтересованите страни, нуждата от такъв регламент е неоспорима и действията в насока приемането на регламент, са закъснели с години. Всъщност България е един от основните износители на диворастящ трюфел в Европейския съюз (ЕС) и същевременно е единствената страна, в която дейностите, свързани с тях не са регламентирани по никакъв начин.

Защо?

Подобен законопроект се внася години наред за разглеждане, но отново и отново неговото приемане бива саботирано. Причините няма да коментираме, но ще обърнем внимание на друго - липсата на законодателство в този сегмент води до нерегламентиран и неприродосъобразен начин на добиване и развитие на търговска дейност извън периодите на зреене на отделните видове трюфели. А тези дейности сами по себе си пряко нанасят огромни щети над находищата.

След разговори с различни асоциации става ясно, че браншът е “узрял” за идеята да се регламентира този вид дейност, особено след като тя беше обявена от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството по инициатива на ловци на трюфели от Италия.

Преди дни Асоциацията на производителите на култивирани трюфели в България излезе с позиция, изпратена до председателя на Комисията по земеделие, в която недвусмислено настоява текстовете, касаещи производителите на култивирани трюфели да отпаднат. Техните съображения са, че проектодокументът налага монопол над търговията, задължавайки култиваторите да продават добива си само на пунктовете за изкупуване, както и наложената в проекта ”индикативна норма от 20 кг/дка”.

Какво показа справка на Агри.БГ?

Оказва се, че така заложеният “таван” не е ограничение за лицата, култивиращи трюфели, тъй като според експерти тези 20 кг/дка, са недостижими в реални условия. Николета Симон е експерт в изграждането на плантации с микоризирани фиданки от Il Tartufo alba. В нейни публикации тя нееднократно посочва, че реално достижим добив е в порядъка на 10-15 кг/дка.

Подобна статистика е изведена и в научна статия, публикувана във Forest Ecology and Management, в която се посочва, че плантация с площ от 420 дка, която е на 27-28 години, след дългогодишни изследвания и опити от видни международни експерти, е успяла да достигне добив от 6100 кг черен летен трюфел годишно. Това прави точно 14,52 кг/дка

Освен това в законопроекта е записано още и че лицата, култивиращи трюфели, “при доказване на по-висок добив, количествата за съответната площ, се коригират”, т.е таванът в случая не е ограничаващ, поне по начина, по който ние го разбираме.

Очевидно е, че работата по законопроекта ще продължи, особено след като той е подкрепен от различни сдружения и съюзи, наред с Асоциация на общините в България, Асоциация общински гори, Български ловно-рибарски съюз, Министерството на околната среда и водите, Българска ловна асоциация и др. Остава обаче въпроса дали той ще се приеме и най-накрая страната ни ще може да се похвали с точен и адекватен закон, който да регламентира добива и търговията с трюфели?