Докато на единия фронт земеделската общност продължава да чака изготвянето на така желания и нужен Закон за браншовите организации, на другия - вече се пристъпва към учредява поредната браншова камара.

Стопани не взимат субсидии заради грешки в системата

На Никулден ще се проведе първа среща за формиране на инициативен комитет за учредяване на Българска аграрна камара. От документ, с който Агри.БГ разполага, става ясно, че в инициативния комитет са поканени председатели на асоциации, сдружения, представители на различни сектори в селското стопанство. 

Пред Агри.БГ представители от сектора коментираха поканата към тях за евентуално участие. 

Симеон Караколев, НОКА

Без ясни критерии за представителност няма да има смисъл от подобна структура. Нужен ни е Закон за браншовите асоциации. Докато няма такъв закон, ние няма да приемем да сме част от подобна камара. 

Според някои от асоциациите с тази камара се търсят вратички за заобикаляне на критериите за представителност, които ще залегнат в Закона за браншовите организации.

По мнението на други, учредяването на подобна камара е прибързано и лобистко. 

“Толкова тежка зима чука на прага ми, а сега тази новина вече ни идва малко в повече. Оказва се, че дори има колеги, които са в инициативен комитет, а чуват за първи път за това. Велика дата и “велико събитие”, но на какво стъпваме и какво всъщност означава камара?”, коментират от БАПОП за Агри.БГ.

Мнението на болшинството представители на бранша е, че е нужен Закон за браншовите организации в България с изрично формулирани и регламентирани критерии, защото “всичко друго е несериозно”.

Димитричка Търпанова, ДОС

За мен това е поредният опит политиците, които управляват Министерство на земеделието да контролират и по-спокойно и сигурно да управляват браншовете. Гледайки списъка, ще се събират едни пари от НПО-тата, за да издържат тази структура, на която конците ще дърпа партията, която управлява земеделското министерство. Пример за това е лозаро-винарската камара, която за няколко години успя да затрие винарството.

Зърнопроизводителите са на същото мнение. В социалните мрежи Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите коментира:

“Земеделската камара е най-важното нещо, което трябва да бъде създадено.
Само че, тя трябва да обхваща всички признати, представителни браншови организации. Кои са те? Все още няма критерии за представителност.

Тоест, прави се пореден опит, да се създаде нещо, което ще прилича на бит пазар, много викове и нищо ефективно - като стригане на свиня: писъци много, вълна няма.

Когато си заложил на мъртвородена идея, не виждам, какво очакваш. Не може гръмкото “Българска аграрна камара” да игнорира едни от най-големите браншови организации. Всичко ни е такова - бизнеса, кооперирането и камарите”, коментира Жекова.

И това е факт, защото как се организира нещо подобно без ясна идея за това какво е залегнало в закон, който всички очакват и никой не е виждал във финален вид? И какво означава признати браншови организации?

Българската аграрна камара (БАК) се инициира от акад. Атанас Атанасов и Кирил Вътев.

Иначе част от стратегията на БАК е да разгърне потенциала на българското производство на база климатично-почвените условия в България, с цел пазарен успех на българските продукти. Да разработва и прилага маркетингови и научни подходи за налагане на българските аграрни продукти на вътрешния и на международните пазари, както и подкрепа на българското производство чрез нормативна уредба за гарантиране на предвидимост в дейността на всеки оператор по хранителната верига.

Част от идеите им включват създаване на кооперативи, които да бъдат конкурентни на европейските и изграждане на системи за без отпадъчни производства (кръгова икономика).

БАК има амбициите да членува в Copa Cogeca. И след нейното учредяване да бъде приет Закон за Българската Аграрна Камара.

Земеделският министър Явор Гечев съобщи наскоро, че земеделското ведомство има готовност да започне междуведомствено съгласуване на Закона за браншовите организации и подаването му към Народното събрание, за да може той да види бял свят. 

В края на 2021 г. пред земеделската общност беше представен проект на правила за определяне на областно, регионално и национално представителни браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти към Стратегически план на Република България 2023 – 2027 г. Ето ги и самите критерии за представителност за различните сектори.

Де факто към момента няма инициативен комитет. Тази среща е първа стъпка за организирането му. Коректно е да се поканят всички браншови организации, да излъчат техни представители в Инициативния комитет, който ще има задачата да подготви всички документи на организацията по същинското учредяване. Това каза за Агри.БГ Кирил Вътев. 

Двата документа, които са изпратени до бранша, Вътев нарече “текстове за размисъл, защото няма решение”.

“Това са предложения, които сме събирали от различни съществуващи камари. 
България е единствената страна, която няма такава камара. 
Ние не сме изостанали, ние сме безобразно закъснели. Въпросът е колко от браншовете в България осъзнават необходимостта от такава камара”, коментира Вътев. 

По думите му в такава камара е необходимо да влязат млади хора, които са високо образовани, интелигентни. 

“Има ги във всички браншове”, добави Кирил Вътев. 

По думите му много би било добре да има вече действащ Закон за браншовите организации. 

“Законопроекти за такъв закон има още от 1992 г. и това, че ще се внася нов нищо не значи. Има десетки, които не са стигали до комисия. Затова съм скептичен, че и сега няма да стане”, каза той. 

Според него е остра необходимостта от такъв нормативен документ. 

“Има много добре работещи организации, но има и такива, които представляват един или двама души. И всички се уж са национално представителни, а колко такива организации трябва да има в един бранш?”, отбеляза той.

На въпрос на Агри.БГ имат ли идеолозите на камарата някакви политически амбиции, той отвърна:
“Най-голямата грешка би била някой да си повярва, че от такава организация трябва да стане политическа партия. Аграрните камари нямат място в политическия спектър”, каза Кирил Вътев. 

Очаквайте цялото интервю с Кирил Вътев в Агри.БГ.