Заради голямата суша през миналата година биволовъдите започнаха много от рано да подхранват животните. Това прави осигуряването на фураж за зимния период сериозен проблем. А решаването му ще стане на много висока цена. 

 

„Недостигът на работна ръка е истински бич за нашия бранш. По-едрите фермери се опитаха да наемат чужденци, но са изключително недоволни. Вече дори имаме ферми, които се закриват, заради недостига на работна ръка“, коментира за Агри.БГ доц. д-р Марина Цанкова, председател на Асоциацията на българските биволовъди.

В процес е закриването на биволофермата в бургаското село Веселие. Това е първата частна ферма, създадена у нас след промените, но идва моментът да бъде ликвидирана, заради липсата на работна ръка. Собственикът търси купувачи за животните поне на ниски цени, но интересът е много слаб. Парадоксално е, че той има мандра, където преработва суровината, но поради липсата на работници се отказва от собственото производство на биволско мляко. 

„Друг сериозен проблем е, че на много места не се изкупува изобщо биволското мляко, а цената където има пазар е много ниска – 1.50 лв./литър, което е по-малко от бутилка вода. Молим се по мандрите да изкупуват биволското мляко, но става много трудно. Хората започнаха да доят все по-малко, пускат малачетата да бозаят, а с това се намалява количеството, което отива към пазара“, каза още доц. Цанкова. 

В момента към асоциацията членуват 110 биволовъдни ферми с различен капацитет – от 10 до 800 животни. В страната има няколко елитни стопанства. Те са със затворен цикъл на производство и при тях проблемите са значително по-малки. 

Затвореният цикъл е решение за фермите, които се намират близко до големия град, защото пазарът е най-важен. Не е достатъчно само да се произведе даден продукт. Фермата до Аксаково няма трудности, тъй като е близо до Варна и продукцията дори не им достига, същото е положението при фермата в Манолско Конаре, понеже е на няколко километра от Пловдив“, споделя още Цанкова. Според нея обаче е много трудно да се затвори цикълът, ако стопанството е далеч от голям пазар. 

„За 2025 г. вече усилено се говори, че няма да има помощ заради Украйна, преходната помощ ще остане до 2027 г., но с намален бюджет. Остава агроекологията поне до 2027 г. и обвързаната подкрепа. Не се говори за де минимис. В същото време хората нямат земя, пасищата се вземат за изграждане на фотоволтаични паркове и перки“, казва доц. Ценкова. Тя даде за пример района на врачанското село Габаре, където 4 000 дка вече са отделени за фотоволтаичен парк, подобна ситуация има и в Бургаско. 

Нейното очакване е, че ще има намаление на биволите в страната. Ако няма продажби на животните, те отиват в кланицата. „Няма млади хора, които да поемат нещата, липсва работна ръка и няма изкупуване“ обобщи накратко доц. Ценкова. 

„За нас беше тежка година, защото сушата ни порази сериозно, в растениевъдството имаме по-слаби добиви и получихме лоши цени. За фермата трудно си осигурихме фуражите, засега не сме купували, но не знам дали ще стигнем до новата реколта. В същото време има проблеми с изкупуването на млякото, пазарът е залят с некачествена и евтина стока. Просто се чудим на кого да го дадем“, каза за Агри.БГ и Йордан Койчев, един от собствениците на най-голямата биволовъдна ферма в страната, която се намира в ямболското село Лозенец. 

В момента сезонът е по-слаб и от фермата всеки ден излизат около 1800 литра биволско мляко, което се продава под себестойност. Суровината им отива предимно за мандра в Сливен, която е собственост на индиец. В нея се правят специфични продукти, предназначени за пазара в Лондон

Агростатистиката сочи, че към 1 ноември 2023 г. биволите у нас са общо 20 941, от които биволиците са 15 317. За една година бройката е нараснала с 3.1%. Биволовъдните стопанствата у нас са 462, като най-много животни се отглеждат в Северозападна България.